и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена л.105 – 107/ от “ОМАР – 90” АД, представлявано от изпълнителния директор И. В. П. с ЕГН., със седалище и адрес на управление: гр.Б., с която против И. М. К., с адрес: гр.Б. и Г. С. К., с адрес: гр.Б. – е предявен иск – за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г. на Нотариус Д.С. вписан като Акт № 70, том VІІ, дело № 1705/2005г. на Службата по вписванията – поради противоречие със закона – чл.221, т.11 от ТЗ и Устава на “Омар – 90” АД – чл.49, ал.2 – липса на съгласие на Съвета на Директорите /СД/ на “Омар – 90” АД за сключване на сделката или изрично овластяване на Общото събрание на акционерите – правно основание чл.26, ал.1, предл.1 – во и ал.2, предл.2 – ро от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Благоевград, ул.”Марица” № 4, представляващ ресторант “Морско дъно”, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 180 кв.м., заснет с пл.№ 5650, построен върху общинска земя в УПИ І, пл.№ 5650, кв.4 по плана на ж.к.”Запад” в гр.Благоевград, изграден в завършен вид, при съседи: югоизток – улица, североизток – зелени площи, северозапад – зелени площи и югозапад – зелени площи. С нот.акт № 48//2005г. ищцовото дружество, представлявано от ответника И. М. К. като пълномощник е продало на същия горния имот. Ищецът твърди, че договора за продажба е нищожен, тъй като противоречи на закона, а именно на нормите на чл.221, т.11 от ТЗ и устава на дружеството – чл.49, ал.2 – липсва съгласие на СД за разпореждане с имуществото или изрично овластяване от ОС на акционерите. Оспорва се автентичността на протокола от заседанието на СД на ищцовото дружество, като се твърди, че подписите за лицата К. и М. Ц. не са положени от тези лица. По изложеното се обосновава наличието на правен интерес от водене на установителния иск за прогласяване недействителността – нищожността на договора за покупко – продажба, поради противоречие със закона и липса на съгласие.

В с.з. от 25.09.2007г., на основание чл.123 от ГПК /отм./ настоящото дело е съединено за общо разглеждане и постановяване на общ съдебен акт и гр.д.№ 2144/2006г. по описа на РС Благоевград като е постановено производството по делото да продължи под номер на гражданското дело № 1242/2006г. по описа на БРС.

По съединеното дело са предявени при условията на обективно комулативно и субективно съединяване на искове - от “ОМАР – 90” АД против И. М. К., Г.С. К. и “ЗАРЯ” ООД, със седалище и адрес на управление: Благоевград, бул.”Васил Левски” №30, вх.Б, ет.3, ап.6, представлявано от Управителя Д. С. П., както следва: иска се да се прогласи спрямо ответниците И. М. К. и Г.С. К. нищожността на Договор за покупко – продажба на недвижим имот, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г. на Нотариус Д.С., вписан като Акт № 70, том VІІ, дело № 1705/2005г. на Службата по вписванията, на основание - поради липса на предмет – обект, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., находяща се на ул.”Марица” № 4, с пл.№ 5650, кв.4 по плана на гр.Благоевград, който строеж е заснет като сграда № 04279.609.29.5, попадаща в поземлен имот № 04279.609.29 по кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. – правно основание чл.26, ал.2, предл.1 – во от ЗЗД.

При условията на обективно комулативно съединяване е предявен и иск срещу И. М. К., Г. С. К. и “ЗАРЯ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, бул.”Васил Левски” №30, вх.Б, ет.3, ап.6, представлявано от Управителя Д.С. П. – за прогласяване нищожността на Договор за покупко – продажба, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том ІІ, рег.№ 4328, дело № 258 от 2006г. на нотариус Кр.Минкова, вписан като Акт с № 153, том V, дело № 1398 от 2006г. на Службата по вписванията, на основание – поради липса на предмет - обект, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., находяща се на ул.”Марица” № 4, с пл.№ 5650, кв.4 по плана на гр.Благоевград, който строеж е заснет като сграда № 04279.609.29.5, попадаща в поземлен имот № 04279.609.29 по кадастралната карта на Благоевград, одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г.

По предявените по съединените искове твърдения на ищеца са, че посочените два договора за покупко – продажба, материализирани в съответните нотариални актове, са нищожни, поради липса на предмет, тъй като по силата на отстъпено с договор от 02.09.2004г. от община Благоевград право на строеж на “Омар - 90” АД е изграден строеж с временен устройствен статут, като се твърди, че не е реализирано отстъпеното право на строеж и към настоящия момент фактически не съществува обект с постоянен статут, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗУТ. При обосноваване на фактически твърдения в горната насока от ищеца се обосновава правен интерес от поддържане на установителен иск – за прогласяване нищожността на посочените две продажби, поради липса на предмет.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете. Сочи доказателства.

От ответните страни се явява физическото лице И. К., който чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, като също ангажира доказателства. Останалите ответни страни не се явяват, не изпращат представители, не сочат и нямат искания за събиране и проверка на доказателства.

По делото са приети писмени доказателства, събрани са гласни такива чрез разпит на свидетели. Допусната и назначени са съдебно – графологична експертизи /еднолична и тройна/, еднолични съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи и са изслушани становища на вещи лица.

В с.з. от 25.-9.2007г. е открито производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./ - за оспорване верността на съдържанието на удостоверение с Изх.№ 515/06.06.2005г. от община Благоевград.

Анализа на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Ищцовото дружество “Омар – 90” АД е регистрирано по ф.д.№ 1645/1993г. по описа на БлОС, като с решение № 1791 от 07.07.2006г. са вписани следните промени: като членове на Съвета на директорите /СД/ са освободени лицата – З.С. М., К.А. Ц. и М.А.Ц.и е вписан следния нов състав на СД – И. В. П., С. Г.П. и Г. И.П. Като председател на СД и Изпълнителен директор е вписан И. В. П. и е променен и адреса на управление на дружеството /решение по ф.д.№ 1645/1993г. – л.17 – 18/.

По делото е представен и Устав на ищцовото дружество, прието на Общото събрание на акционерите на 29.05.2004г. /л.4 – 15/. Според визирания от ищеца чл.49 от Устава – дружеството се представлява от Изпълнителен директор /ал.1/, който има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейността на дружеството и да го представлява пред трети лица, както и има право да се разпорежда с недвижими имоти на дружеството със съгласие на Съвета на директорите или изрично овластяване от Общото събрание /ал.2 на чл.49/. съгласно чл.50, т.3 от Устава Изпълнителния директор сключва договорите от името на дружеството. В Протокол от заседание на Съвета на директорите на “Омар – 90” АД /л.24 и сл./ е отразено, че на 04.05.2005г. е проведено заседание на СД, на което са присъствали лицата З. С.М., К.А. Ц.и М. А. Ц. Взето е решение Изпълнителния директор З. М. да упълномощи ответника И. М. К. да извърши на себе си продажба на собствения на дружеството имот – ресторант “Морско дъно”, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ – 180 кв.м., находящ се в гр.Благоевград, ул.”Марица” № 4, с пл.№ 5650, построен в общинска земя УПИ І, заснет с пл.№ 5650, кв.4 по плана на ж.к.”Запад” Благоевград, изграден в напълно завършен вид, при съседи на поземления имот: югоизток – улица, от североизток, северозапад и югозапад – зелени площи. Върху протокола са положени три подписа за лицата – З. М., К. и М. Ц. С пълномощно с нотариална заверка на 11.07.2005г. подписа З.М., в качеството на Изпълнителен директор на ищцовото дружество, е упълномощила ответника И. К.да представлява ищеца пред нотариус и да продаде на себе за цена не по – малко от данъчната оценка спрения имот.

С нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г. на Нотариус Д. С.а /л.20-21/ е извършена продажбата като ответникът И.К., в качеството на представляващ ищцовото дружество е продал на себе си горния имот.

Според изслушаната по делото еднолична съдебно – графологична експертиза подписите от протокола от заседание на СД на “Омар – 90” АД от 04.05.2005г. под № 1 и № 2 не са изписани от К. и М.Ц. Този извод се потвърждава единодушно и категорично и от приетата по делото и тройна съдебно – графологична експертиза.

От удостоверение Изх.№ 515/06.06.2005г. от община Благоевград ресторант “Морско дъно” със ЗП – 180 кв.м., находящ се в гр.Благоевград, ул.”Марица” № 4 с пл.№ 5650, кв.4 по плана на ж.к.”запад” е изграден в напълно завършен вид. Данните от експертизата не противоречат на отразеното в съдържанието на оспореното удостоверение, поради което и последното следва да се признае за недоказано. Вида на изграденото, неговия статут и степента на завършеност са различни неща.

В съдебно – техническото заключение вещото лице сочи, че през 1977г. по издадена скица от ОНС Благоевград е нанесено петно за изграждане на временен сглобяем павилион за нуждите на бившето СД “Риба и рибни продукти” от 21.07.1977г., като на осн. чл.120 от ППЗТСУ отм., следва да се разваля за сметка на собствениците в определен от съвета срок. На СД “Риба и рибни продукти” е издадено разрешение за строеж за павилион – сглобяем с железни пана и плоскости по чл.120 от ППЗТСУ отм. От 22.07.1977г. върху площ от 144 кв.м. През 1983г. е издадено разрешение за строеж № 283 – 2/29.09.1983г. на метална пристройка от 35 кв.м. към ресторант “Морско дъно”, въз основа на одобрени проекти от 29.09.1983г. След извършени замервания към датата на огледа, на място е изградена едноетажна сграда върху 401,76 кв.м. Съгласно скица № 1231/20.05.2006г. /л.16 от делото/, сградата, след графично изчисление е 387,50 кв.м. и е нанесена в кадастралния план на гр.Благоевград, одобрен със Заповед № РД – 02 – 14 – 1549/16.08.2000г. като ресторант с пл.№ 5650, кв.ІV в ж.к.”Запад”. съществуващата на място сграда видимо е изпълнена по вид и материали за тип обект – ВТО, датираща от 70 – те и 80 – те години на ХХв., като е извършвано преустройство и пристрояване във времето от 1977г. до 2000г. Основно сградата е тип “павилион” с метална носеща конструкция и метални витрини с частични разделителни тухлени стени. Съгласно действащия план към датата на сключване на договора за отстъпено право на строеж върху общинска земя през 2004г., ресторант “морско дъно” е с обща застроена площ от 401,76 кв.м. С решение № 117 по Протокол № 7/29.05.2003г. на ОбС Благоевград е допусната процедура за изменение на действащия план, с цел временния строеж - ресторант “Морско дъно”, да получи траен устройствен статут при отстъпено право на строеж на ВТО в размер на 180 кв.м. Изготвено е и процедирано по надлежния ред изменение на плана за застрояване за имот пл.№ 5650, кв.4 по плана на ж.к.”Запад” Благоевград за 180 кв.м., при съобразяване с предвижданията и за изменение на уличната регулация в съответствие с действащия регулационен план. С решение № 240 по Протокол № 11/25.09.2003г. на ОбС Благоевград е приет проекта за изменение на ПЗ за квартал ІV по плана на ж.к.”Запад” с цел одобряване режима на застрояване на част от ресторант “Морско дъно”. Със Заповед № 1085/12.10.2003г. е одобрен плана за застрояване на кв.4 по плана на ж.к.”запад” за имот с пл.№ 5650, при режим на застрояване на част от съществуващ търговски обект с пл.№ 5650 – ресторант “Морско дъно”. Съгласно договор № 895/02.09.2004г. /л.7 от съединеното гр.д.№ 2144/2006г. на БРС/ за отстъпено право на строеж върху общинска земя, Община Благоевград е учредила право на строеж върху 180 кв.м. общинска земя на ищцовото дружество за построяване на обект с постоянен статут. Съществуващата постройка, реализирана на място с площ от 401,76 кв.м., е нанесена и в кадастралния план към 2000г. Според вещото лице съществуващия обект, представляващ ресторант “Морско дъно”, е временен търговски обект с площ от 401,76 кв.м., в която площ не са обособени 180 кв.м., съгласно одобрения през 2003г. застроителен план за имот пл.№ 5650, кв.4 на ж.к.Запад. На скицата към техническото заключение – приложение № 1 в червен цвят е посочено мястото на конфигурацията на ресторант “Морско дъно”, а в зелен цвят е отразено предвиждането на новото застрояване на част от ресторанта с площ от 180 кв.м. по договор № 895/02.09.2004г. за отстъпено право на строеж върху общинска земя.

Според изслушаната съдебно – счетоводна експертиза в ищцовото дружество след 02.09.2004г. няма осчетоводени разходи за извършено строителство. През 2005г. няма издавани фактури от ищеца за продажба на ресторант “Морско дъно” на името на ответника Иван Кюров, нито на друго лице.

В разпита си св.З. М. и М. Ц. – л. 66 – 67 и допълнителния разпит на З.М. – л. 134 и на св.Ц. – л. 198, сочат, че към момента на извършване на продажбата, обективирана в нот.акт № 48/2005г., и двете свидетелки са били членове на Съвета на директорите на ищцовото дружество, като Св.М. е майка на М. Ц. а К.Ц. е съпруг на М.Ц. и зет на М., като последната е била изпълнителен директор на дружеството от 1999г. до м.март 2006г. И двете свидетелки сочат, че на 04.05.2005г. е проведено общо събрание на което е присъства и ответника И. К. и на което събрание и тримата членове – Св.М., св.Ц.и К. Ц. решили единодушно да се упълномощи И.К. да продаде на себе си спорния ресторант. Св.М. Ц. в показанията си потвърждава, че подписа, положен в протокола от общото събрание, на проведено на 04.05.2005г. събрание е нейн, както и твърди, че подпис върху този протокола лично в нейно присъствие е положил и съпруга й – К.Ц.

С нот .акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том ІІ, рег.№ 4328, дело № 258 от 2006г. на Нотариус Кр.М. ответниците И. и Г. К. са продали на “Заря” ООД спорния имот.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска – ищецът претендира обявяване нищожността на два договора за покупко – продажба, при твърдение, че са недействителни, поради противоречие със закона, липса на съгласие, както и поради невъзможен предмет на сделката, като исковете са предявени при спазване на положителните процесуални предпоставки за допустимост и в този смисъл при надлежно упражнено право на иск.

По същество:

По иска за установяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г., поради противоречие със закона – чл.221, т.11 от ТЗ и Устава на “Омар – 90” АД – чл.49, ал.2 – липса на съгласие на Съвета на Директорите /СД/ на “Омар – 90” АД за сключване на сделката или изрично овластяване на Общото събрание на акционерите – правно основание чл.26, ал.1, предл.1 – во и ал.2, предл.2 – ро от ЗЗД:

Противоречието със закона като основание за недействителност под формата на нищожност означава сключване на сделката при несъобразяване от страните по сделката на предписание на нарочна императивна норма или правен принцип. Законосъобразността на сделката се преценява с оглед закона, който е в сила по време на сключването й. Диспозитивното начало в гражданския процес налага произнасяне само по предявеното основание, а в конкретния случай и само на посоченото от ищеца норма, която счита, че е императивна и е нарушена. Твърди се нищожност на договора за продажба, поради противоречие с чл.221, т.11 от ТЗ. Тази норма гласи, че Общото събрание на АД решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност и с оглед съдържанието й не е забраняваща /не съдържа конкретен запрет/, а е несамостоятелна препращаща норма и като такава, несъобразяването й не води до нищожност на сключената сделка.

По твърдението за нищожност на договора за продажба, поради лиса на съгласие: Липсата на съгласие трябва да е налице към момента на сключване на сделката. Изразено съгласие има при пълно и взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление. Към момента на сключване на процесния договор Съвета на директорите на ищцовото дружество се е състояло от следните три лица – З.М., М. и К. Ц.. Оспорен е подписа на последните двама върху протокола от събранието на СД от 04.05.2005г. и от едноличната и тройна съдебно – графологични експертизи, се установи, че подписите срещу имената на тези две лица не са положени от тях. В с.з. обаче, както З.М., така и М. Ц. са категорични, че на това заседание на СД, проведено на 04.05.2005г. са присъствали и двете потвърждават, че са положили подписи върху въпросния протокол, както и сочат, че към момента на сключване на сделката са били съгласни, както с упълномощаването на ответника И.К., така и с продажбата. Свидетелските показания в тази част са допустими, тъй като в чл.49, ал.2 от Устава на дружеството липсва изрично посочване в каква форма следва да се даде съгласието на СД. Следователно, не е въведена нарочна форма за действителност на обективиране на такова съгласие, поради което следва да се приемат за допустими всякакви доказателствени средства за установяването му. В чл.49, ал.2 от Устава на ишцовото дружество са предвидени две алтернативни хипотези на възможност на изпълнителния директор на дружеството да се разпорежда с имоти, а именно при съгласие от СД или при изрично овластяване от ОС. В Устава на дружеството не е предвидено квалифицирано мнозинство за взимане на решения във връзка с отчуждаване на имуществени права и в частност сключване на разпоредителни сделки с вещи на дружеството. Съгласно чл.283 от ТЗ и чл.43 и чл.44 от Устава решенията на СД се взимат с обикновено мнозинство, поради което в случая е достатъчно установеното съгласие на двама от членовете на СД към този момент – З. М. и М.Ц. за извършване на сделката, за да е налице съгласие по см. на чл.49, ал.2 от Устава за разпореждане на изпълнителния директор с недвижими имоти на дружеството. По изложеното искът е неоснователен.

По иска по чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД – насочен срещу И.и Г. К. – за установяване нищожността на договора за покупко – продажба, сключен между ищцовото дружество и И. К. материализирана в нот.акт № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г. на Нотариус Д.С., поради липса на предмет:

Искът е неоснователен. Невъзможността на предмета може да е фактическа или правна. Независимо от вида на соченото основание за недействителност валидността на сделката се преценява към момента на сключването й. Към датата на сключване на продажбеното правоотношение не е било налице фактическа невъзможност на предмета на сделката, тъй като не се установи, че е погинал, нито се касае до фактически необособен предмет, годен на бъде предмет и на прехвърлителната сделка. Не е налице и юридически невъзможен предмет – към момента на сключване и на двата договора за продажба са били налице одобрени всички необходими строителни книжа за извършване на визираното и отстъпено право на строеж. Факта, че е реализирано на място в по – голям обем от разрешеното не прави невъзможен предмета на двете продажбени правоотношения. Ищецът се позовава на правна невъзможност на предмета на двете продажби, тъй като към момента на продажбата не е било реализирано отстъпеното право на строеж и не е възникнал обект с постоянен статут, съгласно разпоредбата на § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ. По смисъла на този текст по решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. След установяване на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. По делото е представен и неоспорен договор № 895 от 02.09.2004г. /л.7 – 8 от присъединеното гр.д.№ 2144/2006г. на БРС/, сключен между община Благоевград и ищцовото дружество, въз основа на което на последното е отстъпено право на строеж върху общинска земя с предмет – учредено право на строеж върху 180 кв.м. общинска земя на “Омар – 90” АД – за построяване на обект с постоянен статут, съгласно разпоредбата на § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ – ресторант “Морско дъно”. Според неоспорената техническа експертиза с решение № 240 по Протокол № 11/25.09.2003г. на ОбС Благоевград е приет проекта за изменение на ПЗ за квартал ІV по плана на ж.к.”Запад” с цел одобряване режима на застрояване на част от ресторант “Морско дъно”, а с последваща Заповед № 1085/12.10.2003г. е одобрен и плана за застрояване на кв.4 по плана на ж.к.”Запад” за имот с пл.№ 5650, при режим на застрояване на част от съществуващ търговски обект с пл.№ 5650 – ресторант “Морско дъно”. Следователно са налице предпоставките на §17, ал.2 от ПР на ЗУТ и ресторант “Морско дъно” е с променен статут – от временен на постоянен, по силата именно на цитираната разпоредба, визираща настъпването именно на тази последица при проведена процедура за изменение на ПУП и учредяване на право на строеж.

По изложеното установителното искане – за прогласяване нищожността на договора за продажба е неоснователен. По аналогични съображения е неоснователен и иска по чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД – насочен срещу И. и Г. К. и “Заря” ООД, - за установяване нищожността на договор за покупко продажба, сключен между И. и Г. К. и “Заря” ООД, материализиран в нот.акт № 88, том ІІ, рег.№ 4328, дело № 258 от 2006г. на нотариус Кр.М., поради липса на предмет. По отношение на този иск следва да се уточни и следното: Независимо, че по този иск ищецът не е страна по сключения договор, чиято нищожност иска да се установи, за тази страна следва да се приеме, че е налице правен интерес от водене на процеса. Правния интерес е сред предпоставките за валидното упражняване на правото на иск, която следва да се преценява във всеки конкретен случай. Правото на иск притежава и може да реализира успешно само онзи правен субект, който реално, ефективно може да постигне осъществяване в удовлетворителна насока на индивидуални субективни права /в изложения смисъл вж.Решение № 3033 от 17.12.1973г. по гр.д.02186/73г. на І н.о./, но не и когато обвързва с последваща евентуалност основателността на претенцията си. В случая правния интерес от водене и на този иск е налице предвид предприетото обективно комулативно и субективно съединяване на искове от ищеца по съединеното гр.д.№ 2144/2006г. Ищецът е имал правното очакване от уважаване на първия предявен установителен иск за нищожност на договора за продажба, обективиран в нот.акт № 48/2005г., поради липса на предмет, при който с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗЗД всяка страна е длъжна да върне на другата това, което е получила от другата. Правна последица от евентуално уважаване на такъв иск е да се счита, че такъв договор не е бил сключван, поради което спорната вещ ще се върне в патримонуима на прехвърлителя, в случая ищеца. Ето защо с последващото съединяване и на иска за установяване на същото основание нищожността на обективираната в нот.акт № 88/2006г. продажба от ищеца, който не е страна по тази сделка, за последния е налице правен интерес от водене на такъв иск.

С оглед изхода от спора ищецът дължи на ответника И. К. поисканите и направени тази страна разноски в размер на 2100 лв. /50 лв. за в.л. – л.69; 50 лв. за в.л. – л.81 и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение – л.95/– арг. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.

По изложеното и на основание чл.26, ал.1, предл.1 – во и ал.2, предл.2 – ро от ЗЗД вр. с чл.221, т.11 от ТЗ и чл.49, ал.2 от Устава на “Омар – 90” АД и чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД, чл.154, ал.1 и ал.3 от ГПК /отм./ и чл.64, ал.1 от ГПК /отм./, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ОМАР – 90” АД, представлявано от изпълнителния директор И.В. П. с ЕГН ., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”. иск против И.М. К., с адрес: гр.Б. и Г. С. К., с адрес: гр.Б. – за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г. на Нотариус Д. С., вписан като Акт № 70, том VІІ, дело № 1705/2005г. на Службата по вписванията – поради противоречие със закона – чл.221, т.11 от ТЗ и Устава на “Омар – 90” АД – чл.49, ал.2 – липса на съгласие на Съвета на Директорите /СД/ на “Омар – 90” АД за сключване на сделката или изрично овластяване на Общото събрание на акционерите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ОМАР – 90” АД, представлявано от изпълнителния директор И. В. П. с ЕГН . със седалище и адрес на управление: гр.Б. иск против И.М. К., с адрес: гр.Б. и Г. С. К., с адрес: гр.Б. - нищожността на Договор за покупко – продажба на недвижим имот, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том І, рег.№ 1250, дело № 40 от 2005г. на Нотариус Д. С., вписан като Акт № 70, том VІІ, дело № 1705/2005г. на Службата по вписванията, на основание - поради липса на предмет – обект, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., находяща се на ул.”Марица” № 4, с пл.№ 5650, кв.4 по плана на гр.Благоевград, който строеж е заснет като сграда № 04279.609.29.5, попадаща в поземлен имот № 04279.609.29 по кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ОМАР – 90” АД, представлявано от изпълнителния директор И. В. П. с ЕГН ., със седалище и адрес на управление: гр.Б., иск против И.М.К., с адрес: гр.Б. Г. С. К., с адрес: гр.Б. и и “ЗАРЯ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, бул.”Васил Левски” №30, вх.Б, ет.3, ап.6, представлявано от Управителя Д. С. П. – за прогласяване нищожността на Договор за покупко – продажба, материализиран в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том ІІ, рег.№ 4328, дело № 258 от 2006г. на нотариус Кр.М., вписан като Акт с № 153, том V, дело № 1398 от 2006г. на Службата по вписванията, на основание – поради липса на предмет - обект, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., находяща се на ул.”Марица” № 4, с пл.№ 5650, кв.4 по плана на гр.Благоевград, който строеж е заснет като сграда № 04279.609.29.5, попадаща в поземлен имот № 04279.609.29 по кадастралната карта на Благоевград, одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Признава за недоказано оспорването истинността – съдържанието на удостоверение Изх.№ 515/06.06.2005г. от община Благоевград.

ОСЪЖДА “ОМАР – 90” АД, представлявано от изпълнителния директор И. В.П. с ЕГН ., със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.”Марица” № ДА ЗАПЛАТИ на против И. М. К. с адрес: гр.Б.направените по делото разноски от 2100 /две хиляди и сто/ лева.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Благоевградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: