Flatik.ru

Перейти на главную страницу

Поиск по ключевым словам:

страница 1 ... страница 2страница 3страница 4страница 5страница 6 ... страница 27страница 28

Защитени територии в Средна гора. В Средна гора има общо 59 защитени територии, от които: 1 резерват (Р), 35 защитени местности (ЗМ) и 23 природни забележителности (ПЗ). От тези защитени територии в Ихтиманска Средна гора се намират 9 (8 ЗМ и 1 ПЗ), в Панагюрска Средна гора – 32 (1 Р, 19 ЗМ и 12 ПЗ) и в Сърнена гора – 18 (8 ЗМ и 10 ПЗ).

Списък на защитените територии в Средна гора

Категория Наименование Пл. дял Област



  1. ЗМ Арамлиец Ихтиманска Ср. гора София

  2. ЗМ Еледжик Ихтиманска София

  3. ЗМ Голямото градище Ихтиманска София

  4. ЗМ Малкото градище Ихтиманска София

  5. ЗМ Калето Ихтиманска София

  6. ЗМ Траянова крепост (Траянови врата е точното име – б.а.)

Ихтиманска София

  1. ЗМ Шумнатото тепе Ихтиманска София

  2. ЗМ Бильов рът Ихтиманска Пазарджик

  3. ПЗ Голашка пещера Ихтиманска София

  4. Р Богдан Панагюрска Ср. гора София

  5. ЗМ Вран камък Панагюрска София

  6. ЗМ Барикадите Панагюрска София

  7. ЗМ Йорданови поляни Панагюрска Пазарджик

  8. ЗМ Дъбравите Панагюрска Пазарджик

  9. ЗМ Патьова кория Панагюрска Пазарджик

  10. ЗМ Оборище Панагюрска Пазарджик

  11. ЗМ Манзул Панагюрска Пазарджик

  12. ЗМ Сивата грамада Панагюрска Пазарджик

  13. ЗМ Конско дере Панагюрска Пазарджик

  14. ЗМ Хайдушки кладенец Панагюрска Пазарджик

  15. ЗМ Бич Панагюрска Пазарджик

  16. ЗМ Душков челин Панагюрска Пазарджик

  17. ЗМ Венеца Панагюрска Пазарджик

  18. ЗМ Върлишница Панагюрска Пловдив

  19. ЗМ Дъбите Панагюрска Пловдив

  20. ЗМ Средната поляна Панагюрска Пловдив

  21. ЗМ Средногорец Панагюрска Пловдив

  22. ЗМ Чивира Панагюрска Пловдив

  23. ЗМ Герена Панагюрска Пловдив

  24. ПЗ Сакарджа Панагюрска София

  25. ПЗ Братия Панагюрска София

  26. ПЗ Казаните Панагюрска София

  27. ПЗ Донкина гора Панагюрска София

  28. ПЗ Калето-Смиловене Панагюрска София

  29. ПЗ Габровица Панагюрска Пазарджик

  30. ПЗ Гарванов камък Панагюрска Пазарджик

  31. ПЗ Герекински дол (камък) Панагюрска Пазарджик

  32. ПЗ Гораница Панагюрска Пазарджик

  33. ПЗ Скален феномен Панагюрска Пазарджик

  34. ПЗ Кисилицата Панагюрска Пазарджик

в м. Арабушки поляни

  1. ПЗ Турчинов камък Панагюрска Пазарджик

  2. ЗМ Гъстите дъбчета Сърнена гора Пловдив

  3. ЗМ Дебелата кория Сърнена Пловдив

  4. ЗМ Сечената кория Сърнена Пловдив

  5. ЗМ Дерменка Сърнена Ст. Загора

  6. ЗМ Каваклийка Сърнена Ст. Загора

  7. ЗМ Зелените дървета Сърнена Ст. Загора

  8. ЗМ Туловска кория Сърнена Ст. Загора

(Казанлъшко поле)

  1. ЗМ Иван гьол Сърнена Ямбол

  2. ПЗ Чирпин бунар Сърнена Ст. Загора

  3. ПЗ Вкаменената сватба Сърнена Ст. Загора

  4. ПЗ Пиростията Сърнена Ст. Загора

  5. ПЗ Ярът Сърнена Ст. Загора

  6. ПЗ Казането Сърнена Ст. Загора

  7. ПЗ Кратери на Вулкана (Такива тук няма – б.а.)

Сърнена Ст. Загора

  1. ПЗ Милкини скали Сърнена Ст. Загора

  2. ПЗ Пещерите Сърнена Ст. Загора

  3. ПЗ Острова на Тунджа Сърнена Сливен

(Сливенско поле)

  1. ПЗ Находище на мразовец Сърнена Ямбол

(Ямболско понижение)
Бележка: Списъкът е с официални данни (2006 г.) на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – б.а.
Резерватът “Богдан” обхваща 114,8 хектара площ от масива на средногорския първенец вр. Богдан и неговите околности. Той е интересен природо-исторически комплекс с вековни букови гори и множество паметни места, свързани с националноосвободителните и социални борби в Средногорието. Намира се в Панагюрска Средна гора, близо до хижите “Богдан” и “Чивира”.

Най-старото дърво в Българиявековен дъб на повече от 1500 години, се намира в южното подножие на Сърнена гора, в с. Гранит, Чирпанско.

В Сърнена гора има още десетки вековните дървета, неми свидетели на българската история, каквито са кичестият габър в горното поречие на р. Турийска, Андроновият орех, северно от с. Дълбоки и др.

Сред защитените растителни и животински видове в Средна гора са остролистият джел (по горното поречие на р. Саплама, Сърнена гора), божурът и момината сълза (в Старозагорско и др.), блатното кокиче (в Чирпанско и др.), чаплата (Чирпанско и др.), царският орел (”Донкина гора”, Панагюрска Средна гора). Обект на защита са и дървовидната хвойна (средиземноморски ендемит), самодивският чемшир (терциерен реликт), силиврякът (балкански ендемит) и др. От насекомите защитени видове са планинските пеперуди балканска жълтушка и аполон, различни видове бръмбари – бегач, гъсеничар, носорог, рогач и др., трите форми на червената горска мравка. От земноводните са защитени дъждовникът, жабата дървесница, гръцката жаба и двата вида крастави жаби, а от влечугите – двата вида сухоземни и двата вида водни костенурки, нощният гущер (керемедчийче), жълтокоремникът, слепокът и живородният гущер, пъстрият и ивичесният смок, смокът мишкар, тънкият стрелец, медянката. От птиците под защита са кълвачът, бързолетът, скорецът, чинката, чучулигата, синигерът, дроздът, лястовицата, папунякът, щъркелът, чаплата, соколът, орелът, нощните грабливи птици от разреда сови и др., а от бозайниците – таралежът, всички видове земноводни, видрата, пъстрият пор, невестулката и мн. др.

Средногорието е богато и на множество ценни културно-исторически забележителности като: Карановската могила (Сърнена гора), Азмашката могила (Съренена гора) Дипсизката могила (Сърнена гора), Жаба могила край Стрелча, тракийският култов център (с уникален храм) край Старосел, руини от десетки калета, крепости и твърдини (сред тях е и Урвич), следите от древни рудници в Старозагорско и на още много места из Средногорието. Сред богатите на исторически събития местности се открояват имената на Еледжик, Вран камък, Лисец, Оборище и Зли дол. Някои от тези забележителности са със статут на защитени територии. За съжаление много от паметните имена, свързани с българската история, днес са незаслужено зачеркнати – Шестильовец, Бунтовна, Старчовец, Чипилова нива, Братан, Зюмбюлюка, Морулей, Младежка поляна, Ковачите.

За редица защитени обекти има неправилни или погрешни обяснения и интепретации. Така например няма “вулкански кратер” край с. Змейово. Уникални вулкански конуси и апарати има на Овчите хълмове, около с. Попинци и др. Под въпрос, и то много сериозен, е “култовият” характер на уникалния феномен “Кутела” (Сърнена гора) край Братан. За съжаление такива редки карстови феномени в Средна (Сърнена) гора като Големия и Малкия депсиз, Хайдушката пещера и др. не са обект на защита. Оставени без закрила, много от скалните феномени като Гарваница в Лозенска планина, Момина стъпка и Сечен камък южно от с. Петрич, Птицата край х. “П. Делирадев”, Вълчата скала, южно от яз. “Жребчево” и др. лесно могат да станат жертва на различни посегателства и да бъдат повредени или унищожени. Да не говорим за феноменалните проломи, нито един от които не е обявен за защитен обект.
Селища и транспортни връзки

Средна гора е един от най-гъсто и сравнително равномерно населените планински региони в България.

В по-голямата част селищата са разположени както в нейните подножия, така и във вътрешността на планината. По-големите вътрешнопланински селища са разположени обикновено във вътрешните котловинки и долинни разширения, а по-малките селища (малки селца, пръснати махали и вилни зони) са разпилени високо по припечните ú склонове и ридове.

В Средна гора има пет основни типа населени места (селища): градове, села, махали, вилни зони и промишлени (миньорски) селища. Към последните могат да бъдат отнесени и по-големите горски и ловни стопанства. Значително разпространени са курортните селища и летовища – групи или единични почивни станции, профилакториуми, детски летовища, някогашни пионерски и средношколски лагери, планински хижи и домове. През последното десетилетие много от тях загубиха частично или напълно функциите си.

Типично средногорски градове са Ихтиман, Ветрен (Ихтиманска Средна гора), Панагюрище, Копривщица, Стрелча, Хисаря, Баня (Панагюрска Средна гора), Чирпан, Павел баня и Стара Загора (Сърнена гора). Градовете в Средна гора са свързани с планината не само по местоположение, но и стопанско-икономически и исторически. В този смисъл това до известна степен се отнася и за Златица, Пирдоп, Клисура, Брезово и Нова Загора, които обаче са тясно свързани и гравитират и към съседните региони, съответно към Стара планина и Тракия. Тук могат да се отнесат и Долна баня, Костенец, Белово и Септември от граничното поречие на Марица. Най-интересно е положението на Калофер, който по местоположение е в Средна гора, тъй като Стражата (Кръстец), насред който е градът, принадлежи изцяло към Средногорието. Но Калофер във всяко отношение гравитира към Калоферския Балкан и се има за типично старопланински град.

В Средна гора и подножията ú се намират около 170 различни по големина селища, от които в Ихтиманска Средна гора са около 40, в Панагюрска Средна гора – около 50 и в Сърнена гора – над 80. Много от средногорските села са запазили духа на ония далечни времена, когато са се създавали или утвърждавали и това ги прави привлекателни за посещение.

Ето някои от по-големите средногорски села: в Ихтиманска Средна гора са Лозен, Нови Хан, Огняново, Байлово, Вакарел, Смолско, Голяма Раковица, Очуша, Горна и Долна Василица, Славовица, Церово, Виноградец, Карабунар, Величково и др.; в поречието на Тополница – Душанци, Чавдар, Петрич, Поибрене, Мухово, Лесичово, Калугерово; в Панагюрска Средна гора – Розино, Слатина, Богдан, Каравелово, Климент, Войнягово и други (от север) и Бъта, Попинци, Красново, Кръстевич, Старосел, Старо Железаре, Песнопой и други (от юг); в Сърнена гора – Домлян, Осетеново, Александрово, Турия, Бузовград, Средногорово, Розово, Кънчево, Ръжена, Ягода, Шаново, Милево, Долно Паничеверо, Баня, Бинкос, Струпец (от север) и Златосел, Зелениково, Братя Даскалови, Винарово, Могилово, Яворово, Богомилово, Кирилово, Хрищени, Колена, Дълбоки, Оряховица, Братя Кунчеви, Караново, Кортен, Злати воевода и други (от юг); а високо горе, из топлите ú южни дипли – Сърнегор, Бабек, Розовец, Горно Ново село, Пъстрово, Пряпорец, Борилово, Змейово, Люляк, Крива Круша.

Пръснатите селища махали са особено характерни за Ихтиманска Средна гора и за поречието на Тополница, към което се отнася и най-западната част на Панагюрска Средна гора. Много от тях, превърнати във вилни зони, днес са пустеещи и разграбени.

Почти около всеки град и по-голямо селище в Средна гора има вилни зони.

Като типично промишлени могат да се отбележат селищата около Медет и Асарел, а като курортни – Панагюрски колонии, Хисаря, Баня, Павел баня и др.

Всички селища в Средна гора са електрифицирани и водоснабдени, като голяма част от тях са и канализирани. Почти всички, включително и махалите и вилните зони са свързани с асфалтови пътища и разполагат с необходимата инфраструктура за развитието на туризма.

Транспортните връзки около и в Средна гора са изключително добре развити. Надлъжно планината е опасана от две железопътни линии с републиканско и международно значение, които свързват столицата София с Черноморското крайбрежие. Напречно Средна гора се пресича от две жп линии: Пловдив–Карлово (през Песнопойския пролом на Стряма) и Стара Загора–Тулово (през Змейовския проход). Разклони от Пловдив и гара Калояново доскоро осъществяваха и жп връзка с Панагюрище и Хисаря. Всички жп гари и спирки на тези линии са удобни изходни пунктове за организиране на различни по вид и времетраене туристически прояви и излети из Средна гора, а когато жп гарите са по-отдалечени (като Пазарджик, Пловдив и др.) се осъществяват комбинации с автобусен превоз.

Северно и южно от Средна гора, в близост до жп линиите минават и двата главни републикански пътя от София за Бургас, съответно през Задбалканските котловини и Горнотракийската низина. От юг минава и първокласната магистрала “Тракия”, която пресича Ихтиманска Средна гора през Вакарелската седловина, Ихтиманската котловина и древния проход Траянови врата, продължава на изток, почти успоредно на Панагюрска Средна гора и Сърнена гора през Чирпанските възвишения.

Средна гора е лесно проходима планина.

През Ихтиманска Средна гора е прекарана сравнително гъста асфалтирана шосейна мрежа. Тя осъществява връзка между всичките ú селища чрез разклонения, които ги свързват с автомагистралата и главните републикански пътища северно и южно от планината. Асфалтови пътища са прокарани през Поибренския пролом на Тополница, частично през Панчаревския пролом и покрай р. Мътивир. Тези пътища се кръстосват и с асфалтови или макаданни пътища, прокарани през Белишкия проход (Вакарел–Панагюрище), Байловския проход (Байлово–Смолско, с разклони за Петрич–Поибрене, Каменица и Задбалканското шосе), през Гуцалския проход (Самоков–Долна баня–Момин проход, с разклони за Ихтиман и Белово–Септември–Тракия), Самоков–прохода Ушите–Ихтиман, с разклон за Нови хан и магистрала “Тракия” и др. Във връзка със стопанското усвояване на планината из Ихтиманска Средна гора са прокарани много пътища с твърда настилка (макаданни) и грунтови (черни) пътища. Някои от тях са достъпни за обикновени моторни превозни средства, а всички – за такива с повишена проходимост.

Главното орографско било на Панагюрска Средна гора се прехвърля от три асфалтирани шосета: през Панагюрския проход (Пазарждик–Панагюрище–Златица, Пирдоп), през Стрелчанския проход (Пловдив–Срелча–Копривщица, с. Антон на Задбалканския републикански път) и Хисарския проход (Хисаря–Баня–Карлово). Всички селища във и около Панагюрска Средна гора са свързани с асфалтови пътища. Асфалтови пътища водят и до много от хижите и другите туристически обекти или в близост до тях. В този средногорски дял също има гъста мрежа от макаданни и грунтови пътища, свързани с геологопроучвателните и миннодобивните работи, с дърводобива и залесителните мероприятия. Много от тях също прехвърлят главното било на Панагюрска Средна гора. С важно туристическо значение между тях са:



  • с. Чавдар – хижа “Сакарджа” – вр. Лисец – м. Пряслопа – Панагюрище, през МОК “Медет” или МОК “Асарел” (след Пряслопа и двете отклонения са асфалтирани);

  • с. Чавдар – хижа “Братия” м. Пряслопа – Панагюрище;

  • Панагюрище – х. “Кр. Чолаков” – Копривщица (с разклон за х. “П. Делирадев” – Панагюрски колонии);

  • Стрелча (или с. Кръстевич, с. Красново, с. Старосел) – ТВК “Бунтовна” – х. “Барикадите”, с разклони за Копривщица (асфалт) и х. “Чивира” – с. Каравелово;

  • Копривщица – х. “Богдан”;

  • Коприщица (или Клисура, Розино) – Козница – х. “Богдан”, с разклони за ТВК “Бунтовна”, х. “Барикадите” и х. “Чивира”, съответно връзка със с. Каравелово и Старосел;

  • с. Старосел – х. “Чивира” – с. Каравелово;

  • с. Старосел (или Хисаря) – х. “Фенера” с разклон за с. Каравелово;

  • Клисура – х. “Средногорец” – х. “Чивира”;

  • с. Климент – х. “Седемте партизани”;

  • с. Войнягово – Хисаря и др.

Асфалтирано шосе е прекарано и през Песнопойския пролом на Стряма (Пловдив–Баня–Карлово), между Панагюрска Средна гора и Сърнена гора.

Пътната мрежа из и около Сърнена Средна гора е също гъсто развита. Главното било и орографска ос на планината тук се прехвърлят от седем асфалтови шосета, две от които са с републиканско значение. Всички те свързват селищата от Горнотракийската низина с тези от Западнобалканските котловини (Карловска, Казанлъшка, Твърдишка, Сливенска), а някои са директна връзка със Северна България. От запад на изток това са:



  • през Свеженския проход (гр. Брезово – с. Розовец – с. Свежен – с. Мреченик – гр.Баня – Карлово, с разклон от с. Розовец за Св. Николския проход);

  • през Св. Николския проход (Чирпан – Долно – Горно Ново село – Павел баня);

  • през Змейовския проход (Стара Загора – с. Ягода – Казанлък);

  • през Люлякския проход (Стара загора или с. Хрищени – с. Колена – с. Люляк – с. Шаново – Задбалкански републикански път);

  • през Новозагорския (Долно Паничерски) проход (Нова Загора – Гурково);

  • през Кортенския проход ( Нова Загора – с. Кортен – Твърдица);

  • през Струпецкия проход (с. Злати войвода – с. Струпец – с. Бинкос).

От тези проходи водят много асфалтови пътища, които обхващат всички селища в планината. Отлична инфраструктура е изградена северозападно от Стара Загора, където асфалтовите пътища са навлезли дълбоко в сърцето на планината към Старозагорските минерални бани, към яз. “Чаталка” и околностите им. От тях във всички посоки се разплитат асфалтови, макаданни и грунтови пътища, някои от които прескачат главното било на север. Всички те имат важно туристическо значение.
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Историческите събития, веществените следи, легенди и предания, преминали през вековете, са едни от важните предпоставки и условия за развитие на туризма. В това отношение Средна гора е богата и щедра и значението ú вече има не само регионален и национален, а и европейски характер.

Кръстовищното и средищно местоположение на Средна гора, благоприятните физикогеографски условия, природните богатства на планината, плодородието на слънчевите долини, котловини и низини, разнообразният животински свят, обитавал някогашните необятни горски масиви и непроходимите крайречни лонгози, е предопределило и обусловило богатата историческа съдба на планината още от зората на човешкия род. Определно може да се каже, че по археологически находки, веществени исторически следи и събития Средна гора и прилежащите ú полета нямат равни по нашите земи.

Още в далечните, праисторически времена Средна гора е била обитавана. Следи от присъствието на първобитния човек са открити в Панагюрска Средна гора, югоизточно от гр. Клисура. Тук, под вр. Рошава могила, е Хайдушкият дол и пещерата Меча дупка, където са открити следи от живота на първобитни хора. Подобни следи, но от по-ново време, има в Ихтиманска и Сърнена Средна гора, около гр. Ихтиман, гр. Златица и др.

Картата на Средна гора е гъсто осеяна с неолитни селища (7000–5000 г. пр.Хр.). Особено ценната за науката е Карановската селищна могила (до с. Караново, Новозагорско, в южното подножие на Сърнена гора), в която са разкрити седем последователни културни пласта, доказващи обитаването ú от VІ хил. пр.Хр. до ІІ хил. пр.Хр. (подробна информация за могилата е дадена в маршрут № 204). Интерес предизвикват и Дипсизката селищна могила (неолит, енеолит, бронзова епоха), също в Новозагорско, Азмашката и Берекетската могила (неолит и халколит) – Стара Загора. Между другото в Старозагорско досега са установени следи от над сто праисторически селища. Сред тях е селищната могила около с. Малко Дряново (халколит и бронзова епоха). Следи от праисторически селища и селищни могили, останки от огнища, пещи, мазилки, костни и кремъчни оръдия на труда от 6000 г. пр.Хр. са открити край Тунджа (древния Тонзос) и в Ямболско, където по-късно изниква тракийският град Кабиле. Останки от праисторическо селище от халколита и бронзовата епоха е открито и покрай минералните извори в Хисаря, а също и край близкото с. Черничево. При разкопките на Плоската могила в землището на гр. Баня (Карловско) са открити останки от първобитни жилища, каменни и костни оръдия на труда, глинени съдове, накити и др. Следи от живота на най-древните обитатели са открити край топлите минерални извори в Казанлъшко и Карловско, в земите край Стрелча, Панагюрище и др. Край гр. Ветрен се е намирало праисторическото селище Тикера. Добре изучено е и енеолитното селище край с. Чавдар в поречието на Тополница. През 1976 г. е открито къснонеолитно селище югозападно от с. Калугерово (м. Бельовската кория).

Кремъкът (флинта), който в Средна гора се среща в горно кредните варовици, е една от най-рано усвоените и използвани суровини по нашите земи. По-късно периодично са включени т.нар. южнобългарски (средногорски) порфироидни гранити, андезити и зеленикавите вулкански туфи, особено при изграждането на тракийските храмове, некрополи, на крепости, защитни съоръжения и др.

Тракийската древност оставя изобилни и богати следи в Средна гора и околностите ú. Многобройни са откритите следи от тракийски светилища, селища, надгробни могили и пр. Сред тях са светилището на вр. Чукуров баир около с. Виноградец (Пазарджишко), останките на 10-ината тракийски селища и много надгробни могили в землището на с. Калугерово (Пазарджишко), светилището на Хера на Градишната могила около с. Дюлево (Панагюрско), тракийското светилище на връх Козя грамада (Панагюрска Средна гора), на Зайчи връх – най-източната издънка на Средна гора. Около гр. Брезово освен тракийското светилище на Голи връх са открити останки от крепост на Мечи връх, селища и некрополи.

Траките, освен добри земеделци и скотовъдци, са били и отлични рудари, открили и оценили благоприятните за поминъка си природни дадености на Средна гора. Най-големите селищни центрове на траките в Средна гора са основани около древни рударски гнезда и термоминерални извори. Сред тях е столицата на Одриското царство Севтополис (днес консервирани под водите на яз. “Копринка”), основана от тракийския владетел Севт III през IV в. пр.Хр. Стратегически разположен сред плодородни земи, градът се е намирал в един от тракийските центрове на златодобива и в непосредствена близост с термоминералните извори край Павел баня и Овощник. На юг от Средна гора са процъфтявали Пистеро-рударски и металургичен център в обсега на Моминоклисурския пролом на р. Марица, също в близост с термоминерални извори. Пак тук, върху руините на тракийски рударски и металургичен център по-късно е съграден византийският град Левке, на 5 км западно от днешния гр. Белово. В този район са разкрити и купулна гробница от V в. пр.Хр., множество руини от крепости, крепостни стени и селища на бесите. Трябва да отбележим и Берое (град тържище), основан от тракийското племе пирогери (житари) в V в. пр.Хр. като военно-племенен център. И Берое е център на плодородни и богати земи, на богати с мед и злато рудни находища, намиращ се в близост до термоминерални извори (днешните Старозагорски минерални бани и с. Ягода). Интересно е да се знае, че тук, в Старозагорско (около с. Ракитница, с. Хрищени, м. Тъмнянка, м. Мечи кладенец/ Айбунар и др.) са открити най-старите рудници в Европа (5000–4000 г. пр.Хр.). Тук са намерени безспорни следи от прилагане на “огневия метод”, т.е. разрушаване на рудоносните скали чрез нагряване с огън и рязко охлаждане с вода. Това е с 1000 години по-рано от известния случай в Пиринеите (2150 г. пр.Хр.). А рудничната шахта западно от с. Хрищени е имала дълбочина 27 м – голямо постижение за минното дело от онова време. Според някои изследователи от този регион (с. Колю Мариново и с. Чехларе, Чирпанско) е добито и част от най-старото обработено злато в света (златото, от което е изработено Варненското съкровище – 4500–4000 г. пр. Хр.). Най на изток, под Зайчи връх край Тунджа, са останките на тракийския град Кабиле, един от най-големите и важни търговски центрове за времето. Той също е бил изграден около богати рудни находища, а и близо до термоминерални и минерални извори.

Многобройни са тракийските надгробни могили, които се намират в южното подножие на Панагюрска Средна гора и на Сърнена Средна гора, на територията на днешните Пазарджишки, Пловдивски, Старозагорски, Сливенски и Ямболски области. Впечатляващи са и тези на север от Средна гора – в Казанлъшко, Карловско, Сливенско. Съществуващите в Ихтиманска Средна гора са значително по-малки. Това са т.н. “могилки”, високи 1–2 м. Всъщност те маркират наличието на някогашни големи и унищожени вече могили, където са погребвани най-знатните тракийски владетели или пък са “рударски”. В разкритите досега могили са намерени уникални находки като съдове и украшения от злато, сребро, бронз, колесници, човешки и животински останки, оборудване, оръжия, култови предмети и съдове, невероятни рисунки и фрески, архитектурни детайли и пр. Известни са имената на Тюлбето, Арсеналка, Голяма Косматка и други в Казанлъшкия край, Дипсизката и Карановската могила в Новозагорско, Азмашката в Старозагорско, Жаба могила около Стрелча и, разбира се, забележителните находки на север от Старосел, превърнали се в археологическо събитие през последните години (за подробна информация за тракийския култов център Старосел – виж маршрут № 145 и статията за Старосел).

Гъсто населен и зорко пазен по времето на траките е бил Панагюрският руден район, където също има минерални извори. По долинните склонове на р. Буковица, северно от днешните Панагюрски колонии има останки от три тракийски селища крепости: Калето, Циганското кале и Медетското кале. На юг от вододелното било са Мулейското кале, Реманското кале и тракийското светилище на Окошка могила. Пак в този район, т.е. около голямото медно находище (със съдържание на злато) “Медет” са намерени следи от тракийски селища по Широки рът, Реман, Чернич, Тръбина, Средния гъол. Все още е загадка произходът на “каменната могила” Сивата грамада под вр. Лисец (за нас той е безпорна следа от открит рудничен добив – Т.Н.). Пак в този район са загадачните “дупчести камъни” с изкуствено издълбани копановидни и паничковидни вдлъбнатини, предназначени за счукване, стриване и промиване на рудата.

Следи от живота на траките и тяхната дейност са останали и около с. Байлово (м. Блатото, по Опорски рид и др.) – “могилки”, могили, стари руднични рупи и др., около близкото село Каменица (селище и кале), около с. Голак (селище и следи от древен рудодобив – злато и желязо) в местностите Мусалата, Червената могила, Куршумтепе и Старото селище, около с. Славовица (тракийски могили и останки от крепост) и др. Оживеният по-късно римски път през седловината между Еледжик и Голак (Траянови врата) е съществувал по тракийско време, за което споменава Тукидит още през V в. пр.Хр. Тук, в м. Капията, са открити следи и от тракийско селище. Гъсто населено е било и поречието на р. Марица в Моминоклисурски пролом. Тракийско селище е имало около минералните извори в Момин проход, куполни гробници са открити покрай Ветрен и Белово, тракийски могили са пръснати и около Септември. Тракийски долмени, тип “сакарски” (за съжаление унищожени) и тракийски некрополи са открити северно от с. Поибрене. Тракийско селище е имало около минералните извори в Стрелча – само в този район се намират повече от 300 надгробни могили. Край Хисарските минерални извори също е разкрито тракийско селище, а в Хисарската котловина са пръснати десетки могили и следи от селища, както и около Красновските минерални бани.

В най-западната част на Сърнена гора, масивите на Братан и Каваклийка – древни рударски гнезда, също изобилстват с останки от дейността на древните рудари – траки. Западно от вр. Братан е Сливово градище с останки от тракийска крепост с двойна крепостна стена. Тук са “въртените камъни” около вр. Самодивец. На югозапад, край с. Сърнегор, късноримската крепост на вр. Крепостта (Калето) е върху тракийски основи, същото е и с Градището (Голямото градище), североизточно от с. Златосел. Тракийска гробница от IV в. пр.Хр. е открита и в землището на близкото с. Дрангово. Освен многобройните рупи около вр. Каваклийка и около с. Чехларе в м. Летните кошари е разкрито тракийско селище и некропол от IV в. пр.Хр.

Римската и ранновизантийската древност също оставят трайни следи в Средна гора, свързани преди всичко с голямото строителство, характерно за Римската империя. И днес личат мащабите и великолепието, постигнати от римляните в градостроителството, в укрепването на градовете и старите крепости, при строежа на необходимите за отбрана нови големи и малки крепости, увенчани с кули и опасани с крепостни стени, в строителството на храмове. Ненадминати майстори в строителството на пътища и съоръжения като крайпътни станции и колони, охранителни кули и мостове, римляните умело се справят и с каптиране на топли и студени извори, изграждане на каптажи и водопроводи на дълги разстояния с помощта на аквадукти и др. Продължава да се развива и получава нов тласък рудодобива и особено добива на злато, за което основна роля са имали покорените вече тракийски племена. Само в Сърнена гора (Братан, Каваклийка, Чирпанско, Старозагорско) има над 150 рупи и няколко галерии от него време. Следи се откриват също в Ихтиманска Средна гора (около селата Голяма Раковица, Бърдо, Байлово, Вакарел, Пауново, Веринско, Голак, Белица и др.), в Панагюрска Средна гора (около Медет, Асарел, Сакарджа, вр. Петелово, селата Росен, Попинци, Елшица). Още по него време за добива на най-дребното (“плаващо”) злато се е използвало амалгамирането, основано на свойството на живака да разтваря и превръща в “златна амалгама” свободното злато. Освен строителен камък от Средна гора за нуждите на строителството е бил добиван риолит и мрамор от Родопите.

В центъра на римската провинция Тракия процъфтяват големите римски градове Августа Траяна (дн. Стара Загора) и Диоклетиаополис (дн. Хисаря), чиито градски и крепостни съоражения са запазени до днес. Продължил е съществуването си като важен център и древният град Кабиле, заемащ ключова позиция на пътищата за Андрианопол (Одрин) и Анхиало (Поморие). В непосредствена близост до Средна гора са били Сердика (София) и Филипопол (Пловдив). На много места и досега са запазени следи и фрагменти от калдаръмените пътища, които са ги свързвали. През Средна гора е минал главният римски път от Сингидунум (Белград) през Сердика за Адрианопол и Константинопол (Цариград), известен като Траяновия път.

В тясната клисура между Еледжик и Голак планина, на седловината между тях (м. Капията) е била изградена защитна стена с врата – арка, висока 24 стъпки (16 м) и широка 15 стъпки (10 м), която при нужда и опастност се затваряла. Това била прочутата Голяма порта, известна като Траянови врата (І–ІІ в.). Проходът (както и пътят) се наричал Траянов в чест на римския император Траян Марк Улпий (53–117 г). Тук е била границата между големите провинции Тракия и Илирик, а по-късно и между Българската държава и Византия.

Този път преди това е имал няколко варианта с обходни (резервни) пътища, затова освен останки от крайпътните станции около Ихтиман, непосредствено преди (западно от) прохода, покрай с. Церово (м. Линовете), край с. Калугерово (вр. Змейовец, където е имало и малка крепост), западно от гр. Ветрен (седловината Паланка) и др. е имало изградена голяма и сложна система от отбранителни укрепления и стражеви кули по околните планински ридове. Именно с тази функция най-вероятно са свързани Горното, Средното и Долното кале, Селскодолското кале по Черни рид (Септемврийски рид) – землищата на селата Стамболово, Венковец и Черньово, Банчовското кале край с. Пауново (Вакарелска планина), Калето на вр. Висок източно от Ихтиман (Белица планина), Пандово и Пчелинското кале по р. Мътивир, Серсемкале, Любнишкото кале и крепостта на Гръцки рът в землището на с. Мухово (Еледжик), Пердово кале и двете малки крепости при с. Долна Василица (на Долновасилишката могила и долината на р. Яворица), покрай селата Долно Вършило (западно) и Горно Вършило (вр. Градище). Старият път през вр. Бенковски (Еледжик) запазва функциите си и през римско време като обходен вариант, а почти всички охранителни крепости – и през ранновизантийската епоха. От главния римски път на север и юг е имало много разклони, следи от които в Ихтиманска Средна гора са запазени около с. Чеканчево (древен римски път от Самоков за Етрополе, с разклон от с. Лесново през вр. Голямата Икуна – Серсем кале, Любнишкото кале – долината на р. Яворица), покрай с. Байлово и на изток през Калугеровския проход, край вр. Бенковски, в землищата на селата Белица, Славовица, Горно и Долно Вършило, Церово, Калугерово, Бошуля, гр. Ветрен и др. От римско време са и оскъдните останки от римско селище в м. Кленов дол край с. Байлово, трако-римското селище и кале край с. Каменица, раннохристиянската базилика западно от гр. Костенец в м. Горната църква, трако-римското селище край с. Голак, Босненския път (Пазарджик–Костенец–Самоков–Кюстендил).

Както Хисаря в южното подножие на Панагюрска Средна гора, така и Стрелча е била опасана от крепостна стена. Охранявана е от крепостта Галата. Тук също е имало римски бани около минералните извори. Всъщност около почти всичките минерални извори в Средна гора има следи от римска и рановизантийска култура.

Важни пътни артерии са прехвърляли Панагюрска и Сърнена Средна гора, свързвайки Тракия с Мизия. Следи от тях се намират около Стрелча, Хисаря (западно от вр. Черния Острец), в околностите на карловските села Московец и Войнягово. Впечатлителни са следите от древни римски друмове и в най-западната част на Сърнена гора и прилежащите ú подножия: западно от вр. Братан, около селата Свежен и Мраченик, на юг около селата Сухозем и Дрангово, на изток през Св. Николския проход, около с. Турия, още пò на изток в района на яз. “Чаталка” и Старозагорските минерални бани, западно и източно от Змейовския проход и др. От тази епоха са и останките от римско градище – селище около с. Карлиево, Курилското и Троповръхското градище около с. Поибрене, Попинското (Кепелийско) кале край с. Попинци, Панагюрско, крепостта на вр. Черна могила югоизточно от с. Смилец, броеницата от калета и крепости по северните склонове на Панагюрска Средна гора, югозападно от с. Богдан (Калето), Малкото и Голямото кале край с. Каравелово, Войняговското градище и кале на 3 км югозападно от селото, около останките от стария римски път, Калето североизточно от Хисаря и др. Останки от римски крепости и градища върху тракийски основи има при с. Сърнегор (вр. Крепостта, Калето) и с. Златосел (вр. Градището), Голямото Градище, Градището, Крепостта и Калето (на Св. Колос) южно от с. Розовец и останките от крепост на вр. Змейовец, източно от същото село – всички по южните склонове на Сърнена гора. Останки от ранохристянска базилика (и римско селище) има северозападно от прочутата Карановска могила и известната Злата могила при с. Съдиево, Новозагорско и много други.

В периода V–VІІ в. по днешните български земи са изградени три отбранителни линии (лимеси) – Дунавски, Балкански (Старопланински) и Странджанско-Родопски. Средна гора попада между втория и трети лимес, но поради важното си местоположение, тя има голямо стратегическо значение и отбранителна роля в “дълбочина”. Почти всички стари римски селища са укрепени и превърнати в крепости, издигнати са и нови. Рановизантийски крепости, калета, селища (градища)-крепости, за които има писмени данни или са останали веществени следи е имало край Чеканчево, Ихтиманско, северно от Пирдоп – Еленската базилика (V в.), в поречието на Тополница край с. Мухово и Петрич (тук е имало три крепости-калета), западно от Белово – Левке, покрай гр. Ветрен и с. Величково, Меченското градище край с. Оборище, Койчово кале в поречието на Панова река, Красновското кале край с. Бъта, крепостите и калетата край селата Попинци, Смилец, Цар Асен, гр. Стрелча (както винаги днешният Панагюрски руден район е бил зорко охраняван), с. Овчеполци. Продължават важните си военно-стратегически и културно-политически функции Диоклецианопол и Верея. От същото време са руините край селата Богдан и Каравелово, а пò на изток и тези, намиращи се на северозапад от с. Розовец, с. Сърнегор, с. Православ, Голямото кале край яз. “Чаталка” и др.

През Средновековието, по време на Първото българско царство (681–1018) историята е наситена с отбранителни войни, набези и военни походи. През 705 г., по времето на кан Тервел, на България е отстъпена областа Загоре на юг от Стара планина, където попадат и източните части на Средна гора. През 809 г. предвожданите от кан Крум български войски превземат важната крепост Сердика (Средец, дн. София) и в границите на българската държава се прибавят и части от земите на Ихтиманска Средна гора. След смъртта на цар Симеон (927 г.) българската държава губи голяма част от територията си, включително и древните столици Плиска и Преслав. Покорявайки Сърбия, българските войски навлизат далеч на юг в Тесалия, укрепват се здраво по Адриатическото крайбрежие и Българската държва и царство продължава съществуването си със столица Охрид до 1018 г. През този период (972–1018) източната граница с Византия минава през Траянови врата. Именно тук през 986 г. българските войски, предвождани от пълководеца Самуил, устройват засада и разгромяват византийската армия начело с Василий ІІ. Единайсет години по-късно Самуил е провъзгласен и коронясан за български цар.

В годините на Второто българско царство земите на Средна гора са наситени с не по-малко бурни исторически събития, свързани с утвърждаването на българската държава на Балканите и в Европа. Средногорските проходи, долини и върхове често са били огласяни от звън на оръжие и грохот на битки. Отново към България са присъединени големи части от Тракия със Средна гора, Родопите, Беломорието, Македония. Продължават войните с Византия, с новосъздадената през 1204 г. Латинска империя и епирския деспот Теодор Комнин, с Никейската империя, с отново възстановената след 1261 г. Византийска империя, а през втората половина на ХІV в. и първата половина на ХV в. започва инвазията на османските турци. За трети път от своето създаване българската държава застава на верен страж и буквално спасява Европа от нашествията.

Многобройни са веществените следи в Средна гора от времето на Първото и Второто българско царство – руини от крепости, калета, насипни валове, селища, манастири. Голяма част от средновековните български военно-отбранителни съоръжения и укрепления унаследяват древните тракийски, трако-римски и византийски твърдини. Построени са и много нови, свързани най-вече с отбраната на нахлуващия от юг враг. В този период продължават защитните си функции около Средна гора селищата Средец, Филипопол, Боруй, а най на изток, в областта Загоре – военностратегическият център Диамполис (Хиамполис), дн. Ямбол. На север са крепостите Копсис (в Карловско) и Крън (в Казанлъшко), за които се знае малко, сред Ихтиманска Средна гора – Щипон (Стипонион, Истипон калеси, Стобуни) – на 2 км североизточно от днешния гр. Ихтиман, в подножието на вр. Висок. Някъде около Ветрен или по Мътивир (покрай Мухово) е била българската твърдина Мория. Край днешния гр. Белово се е издигала българската крепост Раковица, чието завладяване от турците е вълнуващо пресъздадено от писателя Людмил Стоянов. Трябва да се отбележат и Урвичкото кале в Панчеревския пролом на Искър, Шишмановото кале край с. Поибрене, Банчовското кале край с. Пауново, Дошевото (Белишкото) кале край с. Белица, в чиито околности е бил и старият български манастир “Св. Богородица”, градището в м. Илинден край с. Каменица и Смильово градище – на 2 км западно от с. Аканджиево (вр. Градище), Шарената църква край Вакарел, манастира “Св. Спас” под вр. Еледжик (дн. Бенковски), съграден върху руините от антична крепост и други – всички в Ихтиманска Средна гора.

Не по-малко масивни са били и градежите в Панагюрска и Сърнена Средна гора. В пролома на Тополница, в землището на с. Петрич е имало три мощни средновековни български крепости, издигнати върху основите на византийски кастели и крепости: Кербово градище (Влахово кале) на вр. Кербово, Градището (Муха кале) и Св. Никола с три бойни кули. Не бива да се забравят и западните окрайнини на Панагюрското рудно поле. На североизток е имало укрепен град, наречен по-късно от турците Куурет кале (т.е. мощ, сила) – в района на Златица. Южно от Пирдоп, над Тополница, се издигали Малкото и Голямо градище, а малко пò на изток – Душанското градище. В северното подножие на Панагюрска Средна гора край с. Каравелово е била българската крепост Стеница, а пò на запад, край Розино, в м. Калето е имало твърдина – все около средновековния Копсис. В южните части са българските твърдини Красенското кале край с. Бъта, Койчовото кале на вр. Разслатица, Гюргево кале край с. Овчеполци, Красновската кула край с. Красново. Укрепени български твърдини е имало и край селата Баня, Мътеница (вр. Калето), Иван Вазово (м. Калето или Хисарлъка) на вр. Вълчата скала. Калета и крепости е имало около Св. Николския и Змейовски проходи в Сърнена гора и още пò на изток. Голям манастир се е издигал западно от Св. Николския проход, между масивите на Братан и Каваклийка.

Има значителен брой стратегически твърдини в Средна гора, за които не се знае със сигурност времето на построяването им. Към тях се отнасят Калето на вр. Голяма Равуля и Калето северно от с. Габра в Лозенска планина, Опорското кале по западния склон на Опорски рид край с. Байлово (известно още и като Пчелина), четирите твърдини-градища околовръст с. Смолско – на вр.Венците, вр. Варуша, вр. Прибовица и в м. Войнишки дол. Малко се знае за градището на вр. Петруша (1,5 км североизточно от с. Славовица), за развалините на стара крепост с бойна кула по левия бряг на Марица при кв. Момина клисура (гр. Костенец), за Градището североизточно от с. Бошуля. Наблизо до него, край с. Виноградец е Пашово кале, за което се знае само, че е изградено върху (или около) тракийско светилище. Това, което не подлежи на съмнение е охранителната роля, която споменатите обекти са играели за важните пътни вървища през Ихтиманска Средна гора. Такива спорни или неуточнени обекти има и в Панагюрска и Сърнена Средна гора. Те започват още на границата с Ихтиманска Средна гора. Такива са останките от трите крепости край с. Лесичово: Калето, Градището и Крепостта, руините южно от с. Слатина и Градището край гр. Клисура, Градището на вр. Песнопой при едноименното село в пролома на Стряма. Източно от Стряма се намират Калето при с. Горни Домлян и Калето на изток от с. Куртово. Подобни градежи има и около Старозагорските минерални бани, източно от Змейовския проход и с. Люляк (м. Черковец), Градището – южно от с. Долно Паничерево и яз. “Жребчево”, останките от крепост (градище) на вр. Висока могила, източно от с. Струпец и Градището на север от същото село и много други.

Още в началото на османското нашествие по българските земи съществуващите твърдини в Средна гора оказват упорита и продължителна съпротива. Няма друг край в нашата страна който така упорито, организирано, дръзко и продължително да се е борил срещу завоевателите. Стожери в последната бран са българските крепости Урвич в Панчаревския пролом, крепостта Раковица край днешния град Белово, българските твърдини около Панагюрище (м. Душков челин) и Стрелча, крепостите западно от с. Кръстевич, източно от вр. Влък, североизточно от с. Красново, западно от Хисаря, северно от селата Момина баня и Песнопой, покрай селата Лесичово, Баня, Бъта, Попинци, Смилец. Епична е последната легендарна битка на воеводата Хрищен (Хрищян) на възвишението Медвен източно от с. Хрищени, Старозагорско и др.

На много места в Средна гора е имало големи манастири – истински духовни крепости и огнища на българщината. Само около днешното с. Калугерово те са били 14. Големи манастири е имало около Старосел, Хисаря, на Св. Николския проход.

За златодобива през турското робство по нашите земи се знае малко и то предимно от писмени източници. Знае се обаче, че турците си доставят злато и от ограбването на хилядите тракийски могили (иманярството не е от вчера) и разграбването на християнските духовни обители. Голям разцвет достига железодобивът, особено през ХVІІ–ХVІІІ в. Тук се крият и често забравяните корени на нашата индустрия, прототипът на на тежката промишленост. Използвани са също главно окисни руди (хаматит и лимонит), но най-силно е бил развит железодобивът чрез плавене (промиване) на магнетитови пясъци от речните наноси, изветрелите и грусирани зони около плутоните и вулканските масиви. Местата, където се е промивал магнетита, са се наричали “рудища”, тези, където са се изсичали горите за добив на дървени въглища за топене на рудата – “щетини”, а където са се добивали самите въглища – “жижни”. Стопяването на рудата е ставало в специални пещи – “видни” (вигни). Разтопеното желязо, грубо формовано, се е казвало “расвач” (расовач), а за да добие търговски вид се е преработвало в “самокови-мадани”. Магнетитът по принцип се топи трудно, но полученото желязо е било почти без примеси, с отлични технически качества. През този период най-силно е бил развит железодобивът в Ихтиманска и западната част на Панагюрска Средна гора. И до днес са запазени следи от рудища, жижни, щетини и самокови около Лозенска планина, Черни рид, Моминоклисурския пролом, с. Чавдар (м. Самоков) и др.

Дръзки и непокорни, средногорци предават от поколение на поколение свещената си воля за свобода. В годините на турското потисничество Средна гора се превръща в хайдушко и бунтовно гнездо, в център на борбите за национално освобождение и духовно възраждане, а по-късно – и за социална правда. За непокорните средногорци планината става закрилница и сигурно убежище за тръгналите да бранят роден дом и да мъстят за поруганата вяра и чест. В народния и исторически летопис са останали десетки имена на прочути средногорски войводи, увековечени в песни, легенди и предания. И днес се знаят и помнят имената на копривщенските войводи Детелин, Богдан и Мангър, Дончо Ватаха, Хлътьо Страшника и Драгоя, на войводите от Панагюрище Събо Новака, Стоян воевода, Яна и Драгула. И Стрелча е откърмила достойни народни закрилници като Вълчан воевода, Ангел воевода, Яко и Петра. От Красново са Дели Стоян и Рада воевода, от с. Баня – Хайдут Велко, от с. Климент – Хайдут Христо, от с. Душанци – Лалуш (Лало) воевода, от с. Поибране – Хайдут дядо Никола, Кръстьо Карабойчев от с. Попинци, Генчо воевода от с. Момина баня, Павел воевода от с. Мечка (дн. Оборище), Хайдут Найден от с. Елшица, Вълко воевода от с. Войнягово. Средна гора са кръстосвали дружините и четите на Новак воевода, на Ильо воевода, на Бързак воевода, на Ангел воевода и поп Мартин-Хайдутина, на Индже воевода, Гълъб воевода, Кара Кольо, Злати воевода-Калъчлията и още много други юначни българи, истински страшилища за турските поробители.

Не са малко и средногорците, взели участие в борбите за свобода и на други народи – в Гръцката завера (1821–1827) и освобождаването на Крит (1821, 1856, 1866–1869), сражавали се във Влашко (1821 г.), в Сърбия (1860 г.), в Черна гора (1870 г.), в отрядите на Гарибалди (1860 г.) и др. Мнозина се нареждат и под знамената на прославените бъгарски воеводи Панайот Хитов и Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Петко войвода. С Христо Ботев минават Дунава над 10 четника от Средногорието, а в опълчението по време на Освободителната война (1877–1878 г.) се сражават стотици.
Възраждането намира своето ярко отражение и в Средна гора. Природните богатства на планината, силата на средногорските реки, трудолюбието на средногорци благоприятства бурното развитие на редица занаяти. Богатите пасища и добрите климатични условия повлияват на развитие на скотовъдството. В началото на ХVІІІ в. много от селищата като Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Свежен и др. достигат забележително за времето си материално и културно развитие. Те подържат оживени търговски връзки с Одрин, Солун и Инстанбул, Бурса и Измир, Триест, Белград, Виена, Букурещ, Одеса. Средногорските търговци достигат чак до Александрия и Адис Абеба, Дамаск, Индия. Самите селища постепенно променят облика. Строят се красиви и оригинални къщи, църкви, училища. Мнозина средногорци заминават на учение в чужбина. Копривщица, Стрелча, Ст. Загора, Чирпан и др. стават едни от известните ни възрожденски градове. Тук се раждат и израстват големи книжовници, писатели, поети и художници, революционери и държавници. Между тях са Любен Каравелов, Найден Геров, Марин Дринов, Георги Данчов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и др. Наред с Балкана и Средна гора оказва своето могъщо влияние за оформянето на личности като Левски, Ботев, Вазов.

Материалният и културен напредък дава мощен тласък и на революционното движение. В комитетската мрежа (1869–1872) Апостолът Левски лично вплита много селища от Централното Средногорие, сред които Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Клисура, Баня, Лесичово, Войнягово, Чирпан, Ст. Загора. Безсмъртното му дело продължават Георги Бенковски, Панайот Волов и Захари Стоянов. Те възстановяват старите и основават нови комитети, които са над 50 на територията на Средна гора и прилежащите ú части от Задбалканските котловини и Тракия.

Великата и страшна 1876 г. превръща Централното Средногорие в земя символ – земя на славното Априлско въстание. А негова достойна прелюдия е Старозагорското въстание от 1875 г. Подвигът и саможертвата на средногорци въздигат Априлската епопея до величието на цяла епоха в историята ни. Тук се провежда Първото народно събрание, на което народът дава името Велико. Тук е сърцето на ІV революционен окръг – Панагюрище, което народът определя като столица на въстанието. Първият изстрел, възвестил началото на въстанието, проехтява тук, в родолюбива Копривщица, наречен от народа Града на първата пушка. Тук се ражда и действа четата на войводата Бенковски, която народът ни с надежда и упование кръщава Хвърковатата чета.

Грохотът на средногорските черешови батареи стряска Европа, а заревото на средногорските пожарища и пролятата кръв озаряват и обагрят историята ни с една от най-ярките надежди – надеждата за свобода. Именно той надига за освободителна война руската интелигенция и “Дядо Иван”.

По време на Априлското въстание в Централното Средногорие въстават 32 села и градове. Завинаги остават в историята имената на героичните Панагюрище, Стрелча, Клисура, Копривщица, Петрич, Оборище. След кървавия погром на въстанието 42 селища са разсипани. Напълно са опожарени Панагюрище, Клисура, Петрич, Стрелча, Веригово, Старосел, Красново, Беловица, Смилец, Дюлево, заличени от лицето на земята са над 6000 български къщи. Хиляди са избитите, изкланите, обесените и ранените. Грабеж, насилие, варварски издевателства царят над дръзналата за свобода средногорска земя. Десетки средногорци поемат с тежки вериги по страшните пътища на заточението към Диарбекир, Акя, Карс, Мардин, Синоп, Кипър и др. Мнозина от тях вече не виждат родната земя. По своята жестокост потушаването на Априлското въстание е най-кървавото в нашата история.

Дългоочакваната, платена с хиляди жертви свобода изгрява над Средна гора в началото на 1878 година. Но нейните първи лъчи я погалват още през лятото на 1877 г., почти месец след като руските освободители и българското опълчение преминават Дунав на 22 юни/ 4 юли 1877 г. Още на 2/ 14 юли Предният отряд начело с ген. Гурко преминава през тогавашния труднопроходим и почти неизвестен Хаинкьойски проход (дн. Прохода на Републиката), освобождава с. Хаинкьой (днес гр. Гурково), Твърдица, Казанлък и заема от юг Шипченския проход, а по-късно освобождава Ески Заара (Стара Загора) и Ени Заара (Нова Загора), преминавайки през проходите на Сърнена Средна гора. При Стара Загора е и първото бойно кръщение на новата българска войска – Опълчението. В епичните боеве загиват петима знаменосци на святото Самарско знаме. Загива и командирът на ІІІ-та опълченска дружина подполковник Калитин. Руските войски и българското опълчение, дарили миг от дългоочакваната свобода в най-източната част на Средна гора, се одръпват към билото на Балкана.

В началото на 1878 година Средна гора и Тракия посрещат свободата. Западният отряд начело с ген. Гурко прехвърля зимния Балкан през Витинската пътека (днес проход), Арабаконашкия (днес Ботевградски) проход и Мургаш и освобождавайки София, продължава с победен марш на запад към Пазарджик. Колоните на ген. Карцов прехвърлят по същото време Балкана през Троянския проход, а след трагедията под вр. Баба (Етрополска планина) ген. Дандевил настъпва на юг през Златишкия проход. Шипченският отряд, командван от ген. Радецки, е разделен на две колони (начело на дясната е ген. Скобелев, а на лявата – ген. Мирски), които преминават зимния Балкан на изток, съответно през Химитлийския и през Тревненския проход. По всички средногорски проходи и проломи руската и опълченска лавина помитат турските войски и донасят желаната свобода.

След Освобождението повечето от занаятчийско-търговските селища в Средна гора постепено западат, а поредицата войни в началото на ХХ в., последвалата национална катастрофа и вътрешни политически борби ги съсипват.

Средногорското население взема активно и масово участие в антифашистката борба през 1923–1925 и 1941–1944 г. Масов характер имат тук антифашистките въстания от 1923 г. – Юнското и Септемврийското. Успешни и респектиращи са действията на Първа средногорска партизанска чета (Кискиновата) през 1923–1925 г. в Ихтиманското Средногорие, Копривщенската чета в Панагюрска Средна гора, четата на Янко Иванов в Сърнена гора. През 1941–1944 г. на средногорска територия действат големи партизански единици – отряди и бригади с общо над 3000 бойци, подпомагани от почти цялото средногорско население: отрядите “Панайот Волов” и “Георги Бенковски” в Ихтиманска Средна гора, отрядите, а по-късно бригади “Георги Бенковски” и “Васил Левски” в Панагюрска Средна гора, “Христо Ботев” и “Георги Димитров” в Сърнена гора и др. Няма кътче, долина или връх, няма селище в Средна гора, които да не са свързани с бойния път на достойните потомци на априлци и септемврийци. Няма как да бъдат премълчани или отминати Дъбравите, Йорданови поляни, Шестильовец, Конски дол, Столовато краище, Барикадите, Пересатица, Бунтовна, Чивира, Орела, Чипилова нива, Братан, Чехларе, Дерменка, Зюмбюлюка, Младежка поляна и още много, много други...

Основа за развитие на района през годините на социализма след 1944 г. стават благоприятните природни дадености и добрите, достатъчни за нашите условия и мащаби ресурси. Подножията на Средна гора се покриват с китни овощни градини и лозови масиви, възвръщат унищожения по време на Втората световна война аромат на отглежданите тук световноизвестни маслодайни български рози, лавандула и мента – отлични суровини за престижна лека промишленост. За тежката промишленост Средна гора осигурява мед, злато, барит, въглища, редки метали. Съществено се оказва и рационалното използване на ценната букова и дъбова дървесина – също отлична суровинна база. За възстановяване на горското богатство в този период се извършват мащабни залесителни мероприятия, които променят облика на планината. И днес едни от най-престижните ловни стопанства в Европа са “Арамлиец” и “Богдан”, съответно в Ихтиманска и Панагюрска Средна гора. Пак по това време в Средна гора се изгражда и солидна материално-техническа туристическа база, свързана с масовия туризъм, с туризма, укрепващ физическото развитие и здравето на българската нация и възпитаващ подрастващите в дух на природолюбие и родолюбие. Наред с модерното развитие на инфраструктурата в средногорските градове и села се възстановиха и създадоха истински архитектурни резервати, които възвърнаха възрожденската романтика на Копривщица, Панагюрище, Клисура, Петрич, Свежен и др. Всички минерални “бани” израснаха в курорти от републиканско и международно значение, в известни балнеолечебни центрове.


РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В СРЕДНА ГОРА

Предпоставки и условия за развитие на излетна туристическа дейност. Видове туризъм

Важни предпоставки и условия за развитието на туризма в Средна гора са общите физикогеографски условия, природните дадености, инфраструктурата и наличната материално-техническа база, природните и културно-историческите забележителности.

Общите физикогеографски условия и отделните им компоненти са напълно благоприятни и положителни за развитието на пешеходния туризъм през цялата година във всички дялове на Средна гора, а за ски туризма, водния туризъм, коло- и автотуризма – през определени сезони или месеци и в определени региони. Независимо от благоприятния релеф и липсата на опасни лавиноопасни места през зимния сезон, което значително намалява общия рисков фактор, излетната и туристическа дейност трябва да бъде съобразена с правилата за безопасен планински туризъм, а в случая – със специфичните климатични условия и явления в регионите с чести мъгли, гръмотевични бури, проливни и обложни валежи и свързаните с тях наводнения, мразови явления и др. Внимателно и компетентно трябва да се постъпва при избора на места за бивакуване, като по правило трябва да се избягват челните части на заливните тераси на реките, водосливите и устията, безопасните на пръв поглед падини и суходолия, откритите и ветровитите билни части, подножията на стръмни и отвесни скални откоси и т.н. Останалите видове туризъм, за които в пътеводната част също са препоръчани маршрути, винаги трябва да бъдат съобразявани с конкретната информация за характера и дебелината на снежната покривка при ски туризма, със състоянието на съответните участъци от речните легла на подбраните за воден туризъм реки и с прогнозите за времето, валежите и евентуалните високи води, състоянието и проходимостта на пътищата при коло- и автотуризма.

За организиране и провеждане на ски туризъм и ски походи най-подходящи са високите части на Белица планина и Еледжик (частично на Лозенска планина и Черни рид) в Ихтиманска Средна гора през втората половина на м. декември до към края на м. февруари, както и западните части на Панагюрска и Сърнена Средна гора през същите месеци.

Освен многобройните язовирни езера около и в Средна гора, където могат да се практикуват различни форми на воден туризъм и спорт, удобни за спускане с лодки са части от реките Тополница (от с. Чавдар до устието с Марица, вкл. яз. “Тополница”), Стряма (през Песнопойския пролом) и Тунджа (след яз. “Жребчево”). Най-подходящи са периодите на пълноводие (виж Климат, води, воден режим). Наложителна е и актуална информация за циклите на изпусканите води от съответните язовири.

Коло- и автотуризъм по принцип могат да се осъществяват през топлото полугодие, но за източната част на Панагюрска и Сърнена Средна гора – почти целогодишно.

Със своето централно местоположение и много добре развита пътна мрежа, която обхваща всички селища в планината и прилежащите части от Тракия и Задбалканските котловини, в планината са създадени благоприятни условия за равномерно разпределение на туристическите потоци и тяхното многообразие. Пътната мрежа обхваща почти всички туристически хижи, селища и комплекси, основните природни и културно-исторически забележителности.

В някои от най-големите и възлови пунктове има туристически спални (Костенец, Пирдоп, Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Клисура, Стара Загора), а в повечето – удобни хотели и туристически къщи.

Средна гора привлича ежегодно хиляди туристи с интерестната си природна среда: просторни билни заравнености, покрити с цветни пасища и ливади, над които се издигат обзорни върхове, прохладни гори с дъх на здравец и букова шума, кристални извори и бистроструйни реки с живописни проломи, китни долинни разширения и слънчеви котловини, множество природни феномени и забележителности.

Средна гора привлича туристите и със съхранените спомени от хилядолетната история на България. Тук има стотици исторически местности и културни забележителности, свързани с различни епохи: следи и руини от праисторически селищни могили и селища, кастели, крепости, калета и кули, древни градове, пътни артерии, древни рудници и материални следи от дейността на древните рудари. Десетки са местата, свързани с най-ранния етап от борбата за национална свобода – времето на хайдутите, хайдушките войводи, знаменосци и дружини. Обвити с романтика, тези места пазят спомена за народните закрилници. Къде ли в Средна гора няма да срещнеш Хайдушко изворче, Хайдушко кладенче, Хайдушко пладнище, Хайдушка воденица, усое или връх. Особено жив и ярък е споменът за Априлското въстание (1876 г.) и много са местата, свързани с героичните събития от онова време. Тук са Оборище, Копривщица, Панагюрище, Еледжик, Петрич и пр. Много от средногорските селища са съхранили и вълнуващата атмосфера на Българското възраждане. В този смисъл едно от най-посещаваните места е Копривщица, но не по-малко интересни са и реставрираните квартали, чаршии или единични къщи в селища като Байлово, Петрич, Поибрене, Панагюрище, Стрелча, Свежен и др.

Много от културно-историческите паметници в Средна гора са уникални не само за България, но и за Европа и света.

ВАЖНО! В информацията за отделните селища и в туристическите маршрути са включени местата, свързани с определени исторически събития, представени са културно-исторически забележителности и факти от живота и делото на видни личности от средногорския край.
Хижи и заслони

За нуждите на туристите в Средна гора е създадена солидна, а за времето на изграждането си, и модерна материално-техническа база: туристически и ведомствени хижи, заслони, спални, почивни станции и селища, профилакториуми, ученически лагери и др. Към много от тях са изградени подходящи спортни комплекси и съоръжения, включително за зимни и водни спортове.

Стопанисваните хижи и хижни комплекси в планината разполагат с над 2000 легла, плюс около 800 легла в основните изходни пунктове. Западнала през последните години, сега тази база постепено се възстановява, разширява и модернизира. Съществен принос представляват новите малки фамилни (“селски”) хотели и “туристически къщи”, каквито вече има в редица средногорски селища в подстъпите към планината и в самата планина. Те са удобни и на сравнително достъпни цени.

Сега в Средна гора има 18 туристически хижи и комплекса и 6 заслона. В Ихтиманска Средна гора има 1 хижа и 4 заслона, в Панагюрска Средна гора – 13 хижи (вкл. ТВК “Бунтовна”) и 1 заслон, в Сърнена гора – 4 хижи и 1 заслон. Тук не се включват ловните хижи и заслони и ведомствените хижи, някои от които в момента са с неясен статут. Те ще бъдат отбелязвани в маршрутната част на пътеводителя, тъй като повечето от тях приемат туристи. Някои от местата за подслон са разрушени и неизползваеми, което също ще бъде отбелязано на съответните места в пътеводителя.



Туристически хижи и заслони в отделните дялове на Средна гора

В Ихтиманска Средна гора


  • з. “Ловна хижа” (Лозенска планина)

  • з. “Половрак” (Лозенска планина)

  • з. “Синаница” (Лозенска планина)

  • з. “Студеница” (Лозенска планина)

  • х. “Надежда” (Еледжик планина)

В Панагюрска Средна гора


  • х. “Барикадите”

  • х. “Богдан”

  • х. “Братия”

  • х. “Воден камък”

  • х. “Кръстьо Чолаков”

  • х. “Оборище”

  • х. “Павел Делирадев”

  • х. “Райна Княгиня”

  • х. “Сакарджа”

  • х. “Седемте партизани”

  • х. “Средногорец”

  • х. “Фенера”

  • ТВК “Бунтовна”

В Сърнена Средна гора


  • з. “Хайдута”

  • х. “Братан”

  • х. “Каваклийка”

  • х. “Морулей”

  • х. “Свежен”

Подслон и гостоприемство на туристите предлагат и:

  • Германският манастир – с. Герман (Ихтиманска Средна гора – Лозенска планина)

  • Урвичкият манастир – с. Кокаляне, с. Панчарево (Ихтиманска Средна гора – Лозенска планина)

  • Калугеровският манастир – с. Калугерово (Ихтиманска Средна гора)

  • Чирпанският манастир – в най-южните издънки на Чирпанските възвишения, близо до р. Марица (Сърнена гора)

  • Кабиленският манастир – край с. Кабиле (Сърнена гора).

ВАЖНО! Подробен списък на съществуващите места за нощуване е представен в раздел Приложения на пътеводителя.

Безопасност в планината

Чудесни са българските планини! Въпреки че не надвишават 3000 м, те са достатъчно разнообразни, за да предложат букет от емоции на всеки планинар. Достъпни и през четирите годишни сезона, българските планини предлагат не само красота, спокойствие и разнообразни предизвикателства, а и много интересни природни, културни и исторически обекти. Всичко това определя все по-масовото навлизане в планините на хора, търсещи непосредствен допир с природата, физическо натоварване и емоционално разтоварване от стреса на големия град. Но за разлика от други места за физическа активност (стадиони, спортни зали, тренировъчни клубове и пр.) планината е място, свързано с много повече рискове за здравето и живота на хората, пребиваващи в нея. За постигане на максимална безопасност в планината е необходимо всеки планинар и турист да се съобразява с поредица от правила и изисквания и стриктно да ги спазва.



Правила за безопасност,

осигуряващи до голяма степен сигурността в планината

  1. По възможност не тръгвайте сами в планината.

  2. Ако сте в приятелска компания, за предпочитане е всички участници да бъдат с приблизително еднакви възможности – физически, технически и психически.

  3. По възможност предпочетете организирана група с квалифициран планински водач.

  4. Съобразявайте се с метеорологичните прогнози за района, който ще посетите.

  5. Тръгвайте рано сутрин в планината, заради по-стабилното време до обяд (по принцип).

  6. Не тръгвайте при явно лошо време. По-добре изчакайте, а ако се наложи, отложете.

  7. Сключете планинска застраховка, най-добре годишна.

  8. Оптимизирайте теглото на раницата си с най-необходимото и нищо излишно.

  9. Съобразявайте екипировката и съоръженията си с терена и сезона.

  10. Носете винаги в раницата си: запалка или кибрит (ветроустойчив), свещ, бусола или компас, свирка, джобно ножче, челно осветление, електрически фенерчета, прусек, карабинер и по възможност топографска карта на района.

  11. Винаги носете със себе си лична медицинска чанта с най-необходимото.

  12. Не тръгвайте по непознат маршрут без опитен водач.

  13. Подсигурете си надеждна връзка с “външния свят” – GSM, Уоки-Токи, радиовръзка или друго и се подсигурете с достатъчно заредени батерии.

  14. Запаметете най-важните телефони, които бихте ползвали в случай на нужда – ПСС, близки хижи, Полиция или други.

  15. По възможност пребивавайте и се придвижвайте в планината с GPS.

  16. Уведомявайте близките си и по възможност най-близкото поделение на ПСС за намеренията си, свързани с маршрута и графика ви на движение.

  17. Винаги съобразявайте вашите възможности, умения и познания с реалните опасности по маршрута ви.

  18. Съобразявайте винаги моментната и предполагаема лавинна опасност по маршрута си.

  19. При лавинна опасност по маршрута се подсигурете с антилавинно съоръжение – пипси, лавинен шнур или др.

  20. Винаги носете и ползвайте сгъваеми щеки.

  21. Научете се да “четете” правилно планинската маркировка.

  22. Не отказвайте помощ в планината.

  23. Не оставайте никога емоциите (независимо от знака им) да замъглят здравия ви разум.

Спазването на изредените по-горе условия не гарантират 100 % вашата безопасност, но в това се крие и част от очарованието на планината!

На добър път!

<предыдущая страница | следующая страница>


Средна гора пътеводител 200 средна гора

Всички права запазени. Не е разрешено публикуването на части от пътеводителя под каквато и да е форма – електронна, механична, фотокопирна, презапис или по друг начин без изричното

5633.9kb.

12 10 2014
28 стр.


Одно из самых почитаемых мест в р п. Сурское Никольская гора

Раньше она была известная под названием белая Гора, так как состоит из меловой опоки и почти лишена растительности. Высота ее достигала 76 м. На белой горе располагался один из пер

271.75kb.

01 10 2014
1 стр.


Службен весник на Република Македонија бр. 25/ 2011 догово р меѓу република македонија и црна гора за социјално осигурувањЕ

Република Македонија и Црна Гора (во натамошниот текст: држави договорнички), со желба да ги уредат меѓусебните односи во областа на социјалното осигурување, се договорија за следн

256.33kb.

16 12 2014
1 стр.


Сценарий на рекламен спот за дезедорант "Activity" Време : няколко дни в различни ситуаций

Снимачна техника: фарт (права релса), кран с дълга и средна стрела, статив, Canon eos-1d mark

18.44kb.

17 12 2014
1 стр.


Штрихи к портрету красотки Тур 25. 08. – 08. 09. 2007 Сирмионе – оз. Гарда – Мальчезине + гора Монте Бальдо – Брешия – Виченца – Верона !«Севильский Цирюльник»

Сирмионе – оз. Гарда – Мальчезине + гора Монте Бальдо – Брешия – Виченца – Верона (!«Севильский Цирюльник» на Арена-ди-Верона)– Лидо-ди-Езоло – Венеция (!Историческая регата)– Басс

306.66kb.

01 09 2014
1 стр.


Физико-географический очерк материал подготовлен ученицей 9 кл. Опрей М

Они невысоки и не очень велики по площади, с пологими перевалами, вершинными плато, скальными обрывами (200 400 м),с сыпучими, скалистыми и покрытыми травой склонами. Высшая точка

409.73kb.

16 12 2014
1 стр.


Гбоу цо №429 "Соколиная гора"
283.02kb.

15 10 2014
1 стр.


Программа №6 Сиемриеп Ангкор Тхом священная гора Пном Кулен озеру Тонлесап

Сиемриеп Ангкор Тхом священная гора Пном Кулен озеру Тонлесап

66.26kb.

13 10 2014
1 стр.