за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството пред съда е въззивно, по реда на чл.341,ал.2 НПК и сл. във връзка с чл.249,ал.3 НПК и е образувано въз основа на частен протест на прокурор от Р. П. –П. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 91/02.04.2012г по НОХД № 475/2012г по описа на Районен съд -П..

С атакуваното разпореждане съдията докладчик от първоинстанционния съд, на основание чл.249,ал.1 НПК във връзка с чл.248,ал.2,т.3 НПК е прекратил съдебното производство по образуваното НОХД и е върнал същото на прокурора, тъй като при извършената проверка по реда на чл.248 НПК е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правота на защита на обвиняемия. По същество, според изложеното в атакуваното разпореждане, процесуалните нарушения всъщност касаят съдържанието на обвинителния акт. Първоинстанционният съд е приел, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, тъй като "при описване на фактическата обстановка изцяло липсват фактически данни относно релевантни за предмета на доказване обстоятелства и механизъм на дянието.Липсваначина на извършване на деянието от обвиняемия и елементите на престъпния състав по който е обвинен" . Първоинстанционният съд е счел, че е налице противоречие в обвинителния акт, тъй като на едно място в него било посочено ,че подсъдимия бил "решил да се снабди с такива вещи ,да ги укрие в халето,като в удобен момент ги продаде" , а след това било посочено (както и в диспозитива), че подсъдимия "е укрил " вещите. По нататък съдът е приел, че в обвинителния акт липсват доводи относно наличието на користна цел -набавяне на имотна облага,както и че липсвали факти относно субективната страна на деянието. Посочено е още ,че е налице неяснота относно времето на извършване на деянието, тъй като било посочено, че то е извършено "от неустановена дата до 27.10.2011г". Развити са и подробни съображения относно това, че в обвинителния акт е следвало да бъдат изложени факти относно т.вар. предикатно престъпление (дали се касае за кражба или за противозаконно отнемане), тъй като това влияело върху наказанието по инкриминираното деяние.

Именно поради тези причини (подкрепени с теоретични разсъждения относно съдържанието на обвинителния акт и предикатното престъпление) първостепенния съд е приел, че това са процесуални нарушения ,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, че същите са съществени и отстраними, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора.

В протестът , въз основа на който е образувано въззивното производство, се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно.Твърди се, че съдът е проявил "изключителна педантичност, изразила се в указания за събиране на доказателства, които нямат задължителен характер" .сочи се, че в обвинителният акт ясно е посочено какво престъпление се твърди да е извършил подсъдимия .Развити са съображения, за това, че деянието е извършено при пряк умисъл ,че користната цел може да се предполага . Твърди се, че е без значение какво точно е предикатното престъпление.

Ето защо се поддържа , че липсват процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на подсъдимия, а поради това се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за първоинстанционния съд.

Подсъдимият (лично или чрез защитника си) не е депозирал възражения срещу протеста и не е изразил становище по същия.

Въззивният състав след като се запозна с материалите по първоинстанционното производство и атакувания съдебен акт, намира следното:

Протестът е подаден от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд е изложил пространни теоретични съображения относно принципното съдържание на обвинителния акт, които се споделят и от настоящия състав. Но в случая липсват процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК и има изискуемото минимално съдържание,въз основа на което подсъдимия да е наясно в извършването на какво престъпление е обвинен и въз основа на какви доказателства. В обвинителния акт ясно е посочено престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия (вещно укривателство по чл.215 НК), формата на изпълнителното деяние (укриване на вещи),посочено е, че подсъдимия е предполагал, че същите са придобити от другиго чрез престъпление. Нещо повече - в противоречие на твърдяното в атакуваното разпореждане, в обвинителния акт е посочено и че това друго престъпление е противозаконно отнемане на МПС (на стр.7 от ОА). В тази връзка принципно правилните съждения на първата инстанция относно т.нар. предикатно престъпление, в случая са неотносими ,тъй като "за отговорността на дееца по чл.215 НК е без значение дали укритите автомобили са били откраднати или отнети за временно ползване " (цитираното и в протеста Р 494/20.09.1995г по н.д.404/95 г на II н.о.) .Нещо повече - самият закон сочи, че вещите може да са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго обществено опасно деяние. Не е и необходимо това предикатно деяние да е било санкционирано ,защото същото може и да не представлява престъпление или да не е наказуемо ,което не изключва отговорността по чл.215 НК (Р 367/21.10.2009г по н.д. № 342/2009г на I н.о.) . Всичко това сочи, че не е необходимо в обвинителния акт, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.215 НК ,прокурора да излага факти и относно предикатното деяние. За реализиране правото на защита е достатъчно да бъде указано в какво точно се е изразило това предходно придобиване , а в случая това е изпълнено. Що се касае до твърдението в разпореждането, че това влияе върху наказуемостта на конкретното деяние по чл.215 НК то достатъчно е да се посочи, че както кражбата ,така и противозаконното отнемане на МПС са по-тежко наказуеми от престъплението по чл.215 НК , поради което наказателната отговорност на лицето, обвинено по чл.215 НК ще се ограничи в рамките ,посочени в този текст.

Не може да бъде споделено и становището на първоинстанционният съд, че неяснотата (в ОА) относно времето на извършване на деянието водела до ограничаване правото на защита на подсъдимия. По принцип както в постановлението за привличане ,така и в диспозитива на обвинителния акт следва да бъде посочено времето на извършване на престъплението.Но същото може да бъде изразено не само като конкретен часови интервал или конкретна дата ,но също така и като период от време, а понякога и като съвкупност от всички (или някои от) тези начини (Р 338/20.10.2008г по н.д. № 301/2008г на IIIн.о.). В настоящия обвинителен акт времето на извършване на престъплението е посочено като "от неустановена дата до 27.10.2011г" . Действително така посоченото време (времеви период ) на извършване на престъплението е недостатъчно прецизен, за което прокурора търпи упрек. Това е така, тъй като по делото са били налице данни ,които позволяват този времеви период да бъде конкретизиран по точно, като отрязък между определени дати (с оглед липсата на обвинение на този етап, подсъдимия да е участвал в самото противозаконно придобиване на вещите, то очевидно е че вмененото му последващо деяние може да бъде осъществено само в периода след отнемането,т.е. след като е заявено отнемането) .Същевременно обаче тази недостатъчна прецизност в обвинителния акт не е от такова естество, че да наруши правото на защита на подсъдимия, тъй като на същия е предявена датата на приключване на държането и същия би могъл да се защитава. Очевидно е също така , че тази непрецизност в обвинителния акт би могла да бъде отстранена и в хода на съдебното производство .Това може да стане по пътя на изменение на обвинението от страна на прокурора -след събиране на доказателствата; тогава прокурора би могъл да повдигне и ново обвинение, включително и за формата на извършване на престъплението, ако прецени,че в хода на съдебното производство е установено нещо различно от поддържаното в ОА. Тази непрецизност би могла да бъде отстранена и от съда , при постановяване на присъда -единствено, ако прецени ,че обвинението е доказано като деяние; тогава съдът би могъл в присъдата си и без изменение на обвинението да стесни времевия период на извършване на престъплението, тъй като това не води до накърняване правота на защита на подсъдимия, а напротив -"стеснява" обвинението. Именно поради това, макар и недостатъчно прецизен относно времето на извършване на престъплението , ОА отговаря на изискванията на чл.246 НПК и по никакъв начин правата на подсъдимия не са ограничени.

Не може да бъде споделено и виждането на първостепенния съд, че в ОА липсвали факти относно субективната страна на деянието. В ОА ясно е посочено, че деянието е извършено при пряк умисъл (единствено възможната форма на вина - Р 276/10.07.2009г по н.д.222/2009г на IIн.о.)и с користна цел -да набави за себе си имотна облага. Това е достатъчното съдържание на обвинителния акт. Очевидно е ,че в тежест на прокурора е да докаже наличието на целта (както и на останалите елементи -от обективната страна на деянието ), но това е въпрос по същество, а не е проблем на обвинителния акт в този етап от производството.

С оглед на тези съображения въззивния състав намира, че в случая ОА на РП -П. има минимално изискуемото от закона съдържание и в този смисъл отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В този смисъл - не са налице пороци в обвинителния акт, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия до степен същия да не може да се защити. А поради това и не е налице съществено процесуално нарушение, което да е основание съдебното производство да бъде прекратено. Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото -върнато за продължаване на съдопроизводството.

Водим от горното и на основание чл.249,ал.3 НПК във връзка с чл.345,ал.1 НПК и чл.32,ал.1,т.2 НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 91/02.04.2012г постановено по НОХД № 475/2012г по описа на Районен съд -П., с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокурора и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.