Изпълнение на накзанията

Изпълнение на накзанията

Много въпроси от конспекта ще отпаднат. Достатъчна е подготовката от лекции и ЗИН и ППЗИН. Изпитът е писмен – развиване на въпрос.

Изпълнението на наказанията не е било регламентирано в миналото. Тогава дори гражданско-правните нарушения са се наказвали със затвор, други – със заточение. През Средновековието най-често налаганите наказания са смърт и видове лишаване от свобода (ЛОС) - затвор, каторга, доживотен затвор. След 17в. се забелязва хуманизация на правото изобщо и в частност на наказанията и тяхното изпълнение – например при формите на изпълнение на смъртното наказание или затвора. Дотогава водещата идеология е била, че осъдените са хора извън обществото и следователно усилията за превъзпитанието им са обречени на неуспех.

Рожба на 20в. са новите наказания – пробация (за първи път във Великобритания през 1912г.) и поправителен труд (СССР).

В пенатенциарното право има 2 основни принципа :

Принцип на прогресивната система – колкото по-дълъг период едно лице търпи наказание ЛОС без провинения, толкова неговото положение/режим става по-добро;
Диференциран подход (диференцирано настаняване) – разделение на местата за ЛОС с оглед на определени критерии. Така се дава възможност за по-успешна превъзпитателна работа. Последици:

Това позволява по време на изпълнение на наказанието лицата да се преместват в места за изтърпяване на наказанията с по-лек режим/по-добри условия
При добро поведение има възможност за изменение на режима
Когато едно лице вече е изтърпяло определен период от наказанието си и показва, че се е поправило, е възможно да се постанови условно или безусловно предварително освобождаване.

Прилагат се и общите принципи на наказателното право и за целта на наказанието. Изпълнението на наказанието съчетава и дейността по поправяне и превъзпитание на дееца. (Вж. Стойнов – „Обща част”). Най-видимо тези цели се съчетават при наказанието ЛОС, което се разглежда в 3 аспекта – отделяне на лишените от свобода от други хора, особен режим и лишаване от определени права (напр. право на глас). В затворите има и съпътстващи дейности – културно-масова дейност (театри, оркестри, курсове...), спортна дейност.

В света са познати 2 системи за строене на затвори :

Белгийска – прилага се и у нас – различните крила на затвора са свързани в центъра – кръстообразна или звездообразна (в зависимост от броя на крилата). А Софийският затвор е Т образен, защото не останали пари за 4-то крило (строен е от 1907 до 1912г.). Белгийската система позволява по-добър контрол и наблюдение върху затворниците, както и по-лесна защита при бунтове.

Американска система – квадратна, с кух център (обикновено там е дворът) – движението между етажите става само в двата края, оттам и предимството й – нужни са по-малко надзиратели за охрана
Изпълнение на наказанието лишаване от свобода
Органи, занимаващи се с изпълнение на наказанието лишаване от свобода
Общи и специализрани

-специализирани-тези, които се занимават само с това

-неспециализрани-не се занимават само с това

Делението не е съвсем точно- Мин. на правосъдието не се занимава само с това, но там е Главна дирекция за изпълнение на наказанията

1. Мин. на правосъдието-обикновено затворите се числят към него. След 1917г. в Русия, а след 1945г.-в другите соц. държави тази дейност преминава в системата на МВР-от 1945 до 1991г. в България.

-в днешно време почти всички към МП. Основен специализран орган е МП

Компетентността на МП е свързана с няколко дейности:

-със заповед на министъра на правосъдието се откриват и закриват затоври, поправителни омове и общежития към тях.

-Министърът назначава директора на Главна дирекция изпълнение на наказанията, също и директорите на затвори и поправителни домове

-Министърът се явява контролна инстанция на заповедите на гл. директор на Гл. дирекция изпълн. на наказанията

-Мин. на правосъдието е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, Гл. дирекция е вторичен.
2. Гл. дирекция изпълнение на наказанията- цялата дейност- кадрово, материално. Второстепенен разпордител и е включена в системата на МП. Ръководи се от гл. директор и заместници (да имат юридическо образование). Гл. директор има всички права по отношение на това наказание—настанява, премества, награждава. Всички заместницисе назначават от Гл. директор. Той отговаря и за бюджета, ремонтите.
3. Ръководството на затвора (поправителни домове)- считат се за териториално поделение на Гл. дирекция изп. на нак., там ефективно се изтърпяват наказанията. Началниците на затвори и поправителни домове непосредствено се занимават с настаняването. Те са компетентни да настаняват в затворнически общежития. Началниците могат да накзават затворниците, да определят намалена имуществена отговорност. Компетентни са за отнемане на вещи пари, когато е забранено.
4. Комисия по чл.17 ЗИНН- към всеки затвор и поправителен дом. Състав в чл.1. Председател е началника на затвора (поправителния дом), а в състава влизат зам.-началниците, пробационен служител, псиохолог, съдия от ОС. В работата участва не като член представител на окръжната прокоратура-чл.17 ал.5 ЗИНН. Занимава се с режима-промяната му-по-лек от определена от съда или по-тежък, определен от съда. Тази комисия предлага преместването от един типв друг- най-често от затвор в затворен тип общежитие. Комисията прави предложение за условно предсрочно освобождаване.
5. Научно-методически съвет по затворническо дело- към МП-чл.21 от ЗИНН. Неговият състав включва представители на различни веомства, имащи отношение към изтърпяването на наказанието- ВКС, прокоратурата, неправителствени органи. Функции- да разработва методическа и методологическа дейност по отношение на наказанието лишаване от свобода.
Неспециалзирани органи-нямат за основна дейност дейността по изпълнение на наказанието лишаване от свобода
1. Мин. на образованието- осъществяват контрола, организационното и кадровото обезпечаване на професионалното и техническото обучение в местата за лишаване от собода; основно образование-само в 2-та поправителна дома, защото там са лицата до 18г.
2. Мин. на здравеопазването- цялата здравна дейност;в затворите има медицински пунктове и др; В Ловеч и София има затворнически болници. Тези болници отговарят на всички изисквания за другите медицински заведения. Министерството осъществява снабдяването с лекарства, персонал, като когато не може да се осъществи лечение, тогава в общите здравни заведения.
3. Мин на вътрешните работи- след 2004гл. функциите на МВР по отношение на изтърпяване на наказанията бяха ограничени. Тази година се създаде Главна дирекция охрана към Министрествотона правосъдието- нейните функции са конвоиране на затворниците и охрана в съдебната зала, което преди се осъществяваше от МВР.

-охрана на затворите- служители от Главна дирекция изпълнение на наказанията- надзорно-охранителен състав. За МВР- оперативно издирвателна дейност, когато избягат затворници. Втората дейност на МВР е потушаване на бунтове в затворите.

4. Кмета- ЗИН е от 1969г., последно изменение през 2002г. Никой не съобрази промените в органите на местната власт; преди 1990г. кмет е нямало, а председател на народния общински съвет; а сегашния общински съвет е много по-различен.

Към кмета е Наблюдателна комисия, която трябва да е към бюджета на Общ. съвет. Наблюдателната комисия трябва да подпомага дейността по лишаване от свобоа в общините. Може да посещава местата за лишаване от свобода и да дава препоръки. На практика не функционира.

МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
2 вида места:

А) Затвори

Б) Поправителни домове
Критерият за това е възрастов:

В затворите лица над 18 години, а в поправителните домове – непълнолетни.
Към затворите и домовете има затворнически общежития:

До 2002г. – 4 вида

След 2002г. – 3 вида (затворен, отворен, преходен)

Целта е да се въведе по-стройна система на местата за лишаване от свобода и да се въведе пълноценно принципът на диференциране. Към поправителните домове се създават само „преходен тип” общежития. Тук той тръгна да обяснява нещо за следствените арести: Всички следствени арести са към Министерството на правосъдието. В населените места, в които има изградени затвори няма следствени арести. Те са подразделения на местата за лишаване от свобода. Преди време е имало „работни обекти”, които също са били поделения на местата за лишаване от свобода.
Затворите се делят на различни видове.

По пол (затвори и общежития)

А) мъжки

Б) женски

*няма смесени затвори както и манастири!:)

2. Няма деление с оглед на вида извършено престъпление. Смятало се е, че извършителите на престъпления по гл. 1 НК трябва да лежат в затвора в Стара Загора. За 19 години има двама осъдени.

3. Според това дали престъпникът е рецидивист или не

А) Рецидивни

Б) Нерецидивни

Има Правилник за приложение на ЗИН, в който е утвърден списък, към кои затвори има рецидивно общежитие.

4. Според възръстта в ЗИН е предвидено в чл. 13 е предвидено следното:

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За млади пълнолетни затворници могат да се обособяват отделни затвори и затворнически общежития.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Младите пълнолетни, които изтърпяват наказанието си в затвори и затворнически общежития за възрастни, по възможност се настаняват в отделни помещения и се организират в отделни производствени бригади и звена.

Чл. 159. Млади пълнолетни затворници по смисъла на този закон са лицата от 18 до 25 навършени години.

В България не съществува друго деление на затворите, а в чужбина:

А) С оглед на престъпленията

Б) с оглед на извършителя

В) военни

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ПО ЗАТВОРИ, ПОПРАВИТЕЛНИ ДОМОВЕ И ОБЩЕЖИТИЯ

Фактическото изпълнение на процедурата се привежда от прокурор. Според доцент. Митов не е правилно в този момент да се променя мярката за неотклонение, защото осъдените най-често бягат. Прокурорът праща призовка, а лицето се явява в прокуратурата.

В кой затвор? Има 2 принципа:

А) По вид на мястото за лишаване от свобода

Б) По последното местоживеене на лицето – лицето да се намира близо до близките си, за да се намалят разходите за пътуване. Разпределението по области не винаги е равномерно. Определени лица за съжаление се насочват към далечни затвори. Не може да се регулира пренаселеността на затворите. Може по изключение от главния директор – равен брой лица от един затвор да се преместят в друг затвор.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наказанието си по възможност в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом, като се спазват разпоредбите на предходните членове.

Чужденците и лицата без постоянен адрес излежават присъдата си в София.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ ПО ОБЩЕЖИТИЯ

Началниците на домовете и затворите разпределят лицата лишени от свобода по общежития.

Открит тип/Закрит тип – само те са общежития, в които може да има първоначално настаняване.

Преходен тип – лицето вече е било на друго място за лишаване от свобода.

В „Открит тип” – всички осъдени за първи път за умишлени престъпления до 5г. и всички осъдени за непредпазливи престъпления. Охраната е занижена.

За всички останали – Затворнически общежития от „Закрит тип” или затвори (рецидивни общежития). Общежитията от „Закрит тип” са новопостроени сгради – абсурд!!

„Преходен тип” – за последващо настаняване. Да е изтърпян определен срок от наказанието – минимум 6 месеца ефективно. Остатъкът от присъдата да е по-малко от пет години.

Рецидив – чл. 158 ЗИН – пенитенциарен рецидив.

Рецидивисти по смисъла на този закон са:

а) осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода;

б) осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(2) Не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено:

а) пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани само един път;

б) десет или повече години след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани два или повече пъти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(4) (Предишната ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 2 започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Лицето да е осъдено на лишаване от свобода два или повече пъти за умишлено престъпление. Може пробацията, която не е изпълнена да се превърне в ефективно изтърпяване, когато не са изпълнение пробационните мерки.

Лицето да е осъдено за престъпление, което представлява опасен рецидив:

5 или повече години между първото освобождаване и второто влизане, като при три и повече осъждания годините следва да са 10.

Приемане на новопостъпили затворници

Как се разпределят затворниците по различните места за лишаване от свобода? Какво става със затворниците след като постъпят в затвора? Има приемен период до 30 дни - в него трябва да ги разпределят. Приемните отделения са обособени от останалите части на затвора. Какво се върши през тези 30 дни? Първото нещо, което се извършва със затворника е хигиенно-санитарна обработка – къпане, подстригване,обезпаразитяване. След това им се дава облекло и постелъчен инвентар – одеало, чаршафи,калъвки за възглавници,шарени дрехи и гумени цървули. Идеята за карирани дрехи е да не се цапат. След като се облекат и изкъпят, се извършва една поредица от административни действия във връзка с техния статут на осъдени лица. Взимат им се личните карти още с постъпването и се предават на съхранение. Ако се водят на военен отчет се уведомява съответното Военно окръжие. Ако са чужденци – консулския отдел на Мин.на външните работи,с оглед информирането на съответната държава,че лицето се намира в чужд затвор. Изработва се лично досие на затворника с препис от присъдата.Практиката дълги години била да се изпраща само диспозитива на присъдата. С оглед индивидуалния подход към всеки осъден и процеса на превъзпитание в последните години се изсква да се изпращат и диспозитива и мотивите. Личното досие съдържа още и данни за личността на осъденото лице.

Когато едно лице постъпи в затвора,подава молба за работа-ако има възможност му се дава.Лицето се уведомява за режима на свиждане,колетни пратки,за да съобщи на своите близки чрез писмо.Ако лицето има някакви лични проблеми,администрацията му съдейства да ги реши-напр.пълномощно, молби.В 30-дневния период Администрацията се среща с лишеното от свобода лице,запознава го с правилата за пребиваване в затвора-права,задължения.Психолога на затвора изготвя психологически портрет и входящ текст за оценка на риска от рецидив и самоувреждане.

Какво става с вещите? В затвора има 3 категории вещи:

забранени по принцип за всички – наркотици,оръжия,боеприпаси;
вещи,забранени за осъдените;
разрешени вещи до определено количество;

В Правилника за приложение на ЗИН има списък,който изброява какви вещи могат да ползват осъдените – 6 комплекта бельо, 6 фланелки, но 5 чифта чорапи.Основен вид вещи са спортните.Когато един престъпник носи вещи,които въобще са забранени,се прибират.Когато носи вещи от 2 и 3 категория-ако поиска за негова сметка се изпращат на близките му,ако не поиска се съхраняват в склада на затвора.За вещите,които остават в затвора се съставя Протокол в 3 екземпляра.С излключение на откритите общежития във всички останали места не се разрешава държането на пари в брой-ако има те следват режима на вещите-изпращат се на близките,открива се влог в посочена от затворниа банка,задържат се в касата на затвора до 1 минимална работна заплата,от която се уддържат за лични нужди на затворника.Парите не им се дават кеш,а по безкасов начин плащат. Дневната дажба, колко пари им се полагат на ден се нарича оклад.През 2006г. – 2.34лв.дневна дажба.Понеже няма пари се прави списък кой ще се храни,има неравностойност. Няма значение каква е храната,но трябва да има съответния брой калории,които се изискват по норматив.Изискването за колетните пратки е 5кг. плодове и зеленчуци.При лекия режим е 1 колет на месец, при специалния- 1 колет на 12 месеца. (Дрогата най-често се вкарва чрез надзирателите.Проблема в местата за лишаване от свобода е персонала,които да си изпълнява задълженията.Системата за контрол е недостатъчно ефективна.) Затворниците имат право на телефон-монетен или фонокарта.В софийския затвор на примерните затворници се осигуряват 12-часови свиждания в специални стаи,оборудвани с легло и санитарен възел,в които съпругите могат да ги посещават.

В 30-дневния срок администрацията разпределя затворниците на групи и отряди,за да ги изпраща по съответните затвори.30 дни е максималния срок,минималния е 14 дни.Администрацията гледа да не събира конфликтни лица на едно е също място.Нямаме деление по престъпления.Определя се горе-долу с оглед режима-когато са с близък режим ползват горе-долу дни и същи права.След като се разпределят по групи и отряди,затворниците пребивават в приемни отделения.Ако след постъването в затвора няма определен от съда режим, Администрацията го поставя под общ режим,докато съда му определи първоначалния режим.Времето от постъпване в затвора до получаване на решението с режима се зачита за време под режима,определен с решението.

Режим в местата за лишаване от свобода

(13 въпрос,който мисля,че ще отпадне )

Елемент от наказанието лишаване от свобода е режима,при който се търпи.Нашето право познава 5 режима:

- лек

- общ

- строг

- усилено строг

- специален

Специалния режим не може да бъде първоначално при наказанието лишаване от свобода,определя се само при наказанието доживотен затвор като първоначален режим.В чл.45-49 кое лице под какъв режим се поставя.Режимът се определя от съда първоначално.От 1968г.със сега действащия кодекс се въвежда това правило.Преди това се е определяло от затворническата администрация.

Чл.42 ЗИН определя режима в местата за ЛОС като съвкупност от правила, които определят начина на живот в затвора, правото на свиждане, колети, пари за лични нужди,разпределяне на времето през денонощието и др. Петте вида режим предвиждат различна степен на проявление на тези права: напр. на колко броя колети има право, бр. на свижданията и т.н.

Въведена е прогресивна система в местата за ЛОС – с течение на времето, ако лицето е с добро поведение може да получи бонуси, (някакви привилегии), които да намалят неблагоприятните последици от наложеното наказание. Един от тези бонуси е изменението на режима.

(Въпросът отдосно начина на определяне на режима е махнат от конспекта, защото е чисто процесуален.) ЗИН предвижда,че режима се определя от размера на наказанието ЛОС. Като това се извършва с присъдата. Ако наказанието ЛОС не се изтърпява ефективно, (чл.66 НК) режим не се определя. Може и при ефективното изтърпяване (чл.306 НПК) да не се определи режим. Ако първоинстанционният съд не е определил режима, въззивният го определя, когато определя условното осъждане. Ако лицето влезе в затвора без предварително определен режим, се поставя на общ и започва да търпи. Законодателят е преценил, че лицето трябва да е изтърпяло определен период от време, за да се види въздействието върху него и тогава да му се измени режима.

Режимът може да бъде изменен от по-тежък в по-лек и обратното.

Др. квалификации:

Според момента на изменение:

Ако е първо изменение е първоначално изменение на режима, а ако не е първо е последващо.

Според изменението на режима в по-тежък:

В рамките на определения от съда и изменение на режима извън тези рамки

Има два основни типа изменение на режима:

а/ в по-лек – ЗИН в чл.54 предвижда 2 предпоставки за измененение на режима и те са формална и материална предпоставки:

-формална – изтичане на определен срок. Лицето трябва да търпи известен период въздействието на режима, за да се види, че то се поправя. Чл.54 ал.1 ЗИН, първоночалното изменение може да стане, ако лицето е изтърпяло ¼ от наложеното наказание от съда или намаленото с помилване, но не по-малко от 6 м.

- материална предпоставка – чл. 54 ал.1 ЗИН, ако лишеният от свобода е с добро поведение и положително отношение към реда и покаже, че се поправя и превъзпитава. „Доброто поведение” е спазване на правилата за вътрешния ред, за разпределяне на времето през денонощието, изпълняване указанията на надзора – охранителния състав и т.н. “Положителното отношение към реда” е същото като доброто поведение. До 2002г. се е предвиждало и положително отношение към труда, сега се сочи по-описателно доброто поведение.

През 2002г. се отчете, че трудът не е много силно застъпен и се счете, че това не може да е предпоставка. Но напр. ако ходи на курс се счита за положително отношение към труда. Но трудът като предпоставка се махна през 2002г., а новият критерий, който се въведе е същият като доброто поведение. Съдържанието на втората предпоставка са главно хигиенни навици.

Чл.54 ал.3 ЗИН визира по-нататъшното изменение на режима в по-лек - имат се в предвид същите две предпоставки, като другата ¼ от оставащия срок на наказанието може да не е изтърпяна, но не по-рано от 6 м. от предходното изменение на режима. Чл. 54а ЗИН /нов от 2002г./ предвижда, че не може да се включи периода, за който на лицето е наложена мярка за неотклонение – задържане под стража с цел определяне срока за заменяне ня режима. Началният момент е поставянето на лицето под съответния режим. Чл.54а ал.2 ЗИН предвижда, че шестмесечният срок се изчислява в календарни месеци, независимо от работните дни. Дали важи и за двата случая на изменение – да, 6 м. трябва да са календарни. Ако лицето работи как се изчислява тази ¼? В чл. 54 ал.1 ЗИН изрично не е казано намаленото с работни дни. Идеята на закона е времето да се изчислява в календарни месеци.

б/ Изменение на режима в по-тежък:

Има една материална предпоставка, няма нужда от други критерии. Тя се съдържа в чл. 55 ЗИН, 3 групи основания са включени в тази предпоставка.

Трите групи основания не трябва да са кумулативно налице. Щом настъпи една от тях, режимът се изменя.

1.Грубо/ системно нарушаване на установения ред.

Системно означава повече от 3 пъти; грубо е оценъчна категория, която следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед обема на нарушението, т.е. нарушените правила и отражението на това. Грубо означава драстично нарушение на правилата , напр. при незавръщане от отпуск, ако е напуснал без основание или извън срок - това е бягство, което макар че е престъпление се приема, че има грубо нарушаване на установения ред.

2. Системно отклонение от работа, системно е 3 или повече пъти. Но невъшенето на работа не се счита за такова нарушение, а просто това че не работи – нито се отказва от работа, а просто не работи, спи по време на работа. Среща се рядко, защото работата в затвора е рядкост и има положителни последици за лишените от свобода.

3. Влияе отрицателно върху останалите – не винаги е свързано с резултат. Достатъчно е лицето да подтиква към определени забранени и неправилни действия в местата за ЛОС. Дори самото действие по подбуждане е достатъчно. И двете форми на вина са възможни /чл.55, чл.120 ал.2 т.5/. Само за непълнолетните има изискване да е било умишлено. /Напр. има неформални лидери и лицето е седнало не там, където трябва това може да се изтълкува като подбуждане към отрицателни прояви и др./

Компетентни органи:

Определянето на компетентния орган става в зависимост от изменението на режима:

-НК – режимът се определя от съда и затова, когато се изменя режима в по-тежък или извън определените рамки, компетентният орган е Окръжният съд по местонахождение на съответния затвор/поправителен дом. Защото само съд може да налага ограничения.

- Когато режимът се изменя в по-лек или по-тежък, но в рамките на определения от съда, компетентна е комисията по чл.17 ЗИН.

Чл. 58 ЗИН дава възможност да се отменят незаконосъобразните решенията за изменение на режима на комисията по чл.17. Тази разпоредба не дава механизъм за това. Трябва да се посочи срок в ЗИН и дали решението на министъра или опрвомощено от него лице е окончателно.

ЗИН не е последователен в определянето на срока или органа. Проблемът е дали е компетентен ВАС при обжалване на решението или не?

Щом е министър винаги е ВАС, а другото мнение е, че др. орган определя органа, щом е предвидено административно обжалване.

Не е много ясно, но и новият проект на ЗИН не се занимава с този въпрос.

Средства за поддържане на реда и дисциплината
Една от формите за възпитателно въздействие са средствата за поддържане на реда и дисциплината, които са четири вида:

Поощрения (награди)
Наказания
Засилени предпазни мерки
Отнемане на вещи, държането на които е забранено

Поощрения (награди) – чл. 74 ЗИН

Чл. 74. (1) За подчертана дисциплинираност, за значителни трудови постижения и за други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със следните награди:

а) публична похвала;

б) (изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) извънредно свиждане или хранителна пратка;

в) увеличаване на времето за престой на открито;

г) увеличаване на полагащите се по режима суми за задоволяване на лични нужди до 50% - за срок от един месец;

д) парични или предметни награди;

е) домашен отпуск- за срок до пет денонощия;

ж) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) домашен отпуск до две денонощия месечно независимо от отпуска по буква "е" - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от преходен тип;

з) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) разрешение да се ползува годишната почивка по чл. 28 извън затворническото общежитие - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит и преходен тип;

и) (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отпуск до 12 часа извън мястото за лишаване от свобода за лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от открит и преходен тип;

к) (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит тип, имат право на домашен отпуск по две денонощия месечно, независимо от отпуска по ал. 1, буква "е".

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При извънредно свиждане лишеният от свобода има право да получи извънредна хранителна пратка, а в случаите на ал. 1, букви "е", "ж", "з" и ал. 2 - увеличение на сумите за лични нужди.

Наградите са десет вида – от публична похвала (другарско потупване по рамото) до домашен отпуск или друг вид градски отпуск (12 часа).

Чл. 74, ал. 1 – за подчертана дисциплинираност, значителни трудови постижения и други положителни прояви – предпоставките са дадени алтернативно, формулировките са бланкетни с оценъчен елемент. “Подчертана” дисциплинираност – поставя се въпросът коя е “неподчертана”? Това определение означава лишеният от свобода да спазва установения порядък, да спазва указанията на надзорно-охранителния апарат. Затворникът е длъжен да е дисциплиниран, следователно всяка дисциплинирана проява може да се награди. Няма единен критерий за оценка.

“Значителни трудови постижения” – този термин може да се изпълни със съдържание. Лишеният от свобода трябва да изпълнява трудовите норми, да кара курсове, да придобива специалности.

Други прояви извън дисциплинираността и трудовите постижения – всичко, което може да се обхване в категорията “положителна проява”. Спечелени турнири, написано стихотворение и др.

Всички тези прояви се преценяват от ръководството на затворите с оглед степента на положителност.

Началниците на общежития могат да дават по-леките награди, а началниците на затворите или поправителните домове – всички – чл. 75.

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Наградите по предходния член се дават от началника на затвора или на поправителния дом, а тези по букви "а" до "г" включително - и от началника на затворническото общежитие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Наградата по буква "е" се дава за добро поведение с писмено съгласие на съответния прокурор след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на една година от срока на наказанието. Тази награда не се дава на поставените на усилено строг и специален режим.

(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) На лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл. 12а, наградата по буква "е" се дава за примерно поведение и добросъвестно отношение към труда след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на три месеца от срока на наказанието.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 34 от 1974 г.) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, се зачита за изтърпяване на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Отпускът по чл. 74, ал. 1, букви "е", "ж" и "з" и ал. 2 може да бъде прекратен от съответния прокурор или от началника на съответното място за лишаване от свобода, за което незабавно уведомява прокурора, когато има данни, че има опасност осъденият да се отклони или да извърши ново престъпление.

Домашен отпуск – чл. 75, ал. 2, 3, 4 – не се дава на поставените под усилено строг режим, както и 12 часовият отпуск.

Добре е да се приеме единна дисциплинарна практика, защото някои в общежитията получават награда “домашен отпуск” всеки месец, а други – никога, макар че са “послушни”. Често лишените от свобода “закъсняват” след домашен отпуск, като това се отчита при изтърпяване на наказанието, но почти никога не води до дисциплинарни наказания.

Наказания – чл. 76 ЗИН

Чл. 76. За нарушаване на установения ред и дисциплина или за неизпълнение на трудови или други задължения на лишените от свобода могат да бъдат налагани следните дисциплинарни наказания:

а) бележка с предупреждение;

б) (отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

в) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до седем дни;

г) лишаване от право да посещават кинопрожекции и предавания на телевизията или да участвуват в спортни прояви - за срок до един месец;

д) намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;

е) (отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

ж) (отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

з) (отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

и) изолиране в наказателна килия с излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

к) изолиране в наказателна килия без излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

л) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от право на домашен отпуск по чл. 74, ал. 2 за срок от един месец;

м) (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отмяна на награда, която не е ползвана.

Наказанията са девет – от бележка с предупреждение (размахване на пръст) до изолиране в наказателна килия с или без работа.

Материални предпоставки – нарушение на установения ред и дисциплина, неизпълнение на трудови или други задължения. Това са оценъчни категории, преценява се във всеки конкретен случай. При категорията неизпълнение на трудови или други задължения има различни степени на нарушаване на реда и правилата. Във всеки случай на дисциплинарно нарушение трябва да се прецени.

Производство за налагане на наказание;

Изслушва се лицето (дава обяснения)
издава се мотивирана заповед за налагане на наказание.

Диференциация: директорите на общежития налагат по-леките, директорите на затворите – всички наказания.

Чл. 77. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на затворника към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

(2) Когато това се налага с оглед здравословното състояние на нарушителя, изпълнението на наказанието се отлага до оздравяването му.

Заповедта се връчва и може да се обжалва в седемдневен срок пред главния директор . По отношение на наказанието “настаняване в наказателна килия с или без работа” може да има и съдебен контрол пред Районен съд чрез органа, чийто акт се атакува. Жалбата не спира изпълнението. Чл. 78б – срокът за изпращане е незабавно заедно с материалите, а съдът е длъжен да разгледа жалбата до 3 дни. (Често затворниците обжалват наказания само и само за да си направят “екскурзия до съда”.) Случва се, че докато жалбата стигне до съда, вече е изтърпял наказанието.

Чл. 80 – давностни срокове. Чл. 80. (1) Дисциплинарните наказания не се налагат, ако са изтекли шест месеца от извършване на нарушението или един месец от откриването му.

(2) Наложените дисциплинарни наказания не се изпълняват, ако са изтекли три месеца от издаване на заповедта.

При дисциплинарните наказания е предвидено заличаване на дисциплинарното наказание – подобно на реабилитацията. “Условно предсрочно освобождаване” – ако по време на изтърпяването наказаният покаже, че е осъзнал вината си – чл. 82.

Чл. 82. Ако по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода покаже, че е осъзнал вината си, съответният началник може да го освободи от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание или да замени наказанието по чл. 76, буква "к" с наказание по буква "и" за същия срок.
3. Засилени предпазни мерки

Това са мерки, които предотвратяват буйството на определени лица или цели колективи, неподчиняващи се на нарежданията на ръководния състав. Такива индивидуални средства са белезници, инжекции, електрошокови палки и др.

Уведомява се прокурорът, а при бунтове – министърът на правосъдието.
4. Отнемане на пари и вещи, държането на които не е разрешено – чл. 87а ЗИН

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Предметите и парите, държането на които не е разрешено, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на държавата със заповед на началника на затвора или поправителния дом.

(2) Заповедта се съобщава на лишения от свобода срещу подпис. Тя влиза в сила, ако в четиринадесетдневен срок от съобщението той не я оспори. При оспорване в седемдневен срок началникът отменя заповедта си или изпраща преписката за решаване на районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.

(3) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

При постъпване лицата не могат да притежават определени вещи. Тук става въпрос не за по принцип забранени вещи, а за вещи, които не може да притежава лишен от свобода изобщо или над определено количество. Ако той притежава такива предмети – изземват се със заповед на началника на затвора или поправителния дом (не са компетентни началниците на общежитие). Заповедта се връчва на лицето срещу подпис и то има право да я атакува в седемдневен срок пред съответния началник, издал заповедта, а ако той не може да си я отмени – изпраща на Районния съд.

Освобождаване от местата за лишаване от свобода
В чл. 100 са изброени шест начина за освобождаване от местата за лишаване от свобода.

Чл. 100. Лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове:

а) при изтърпяване на наказанието;

б) при амнистия;

в) при помилване;

г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване;

д) при прекъсване изпълнението на наказанието;

е) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) при разпореждане на прокурора по реда на чл. 420, ал. 3 и на съда по чл. 423, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Има и друг начин – смърт, но това е начин за напускане, а не за освобождаване.

1. Изтърпяване на наказанието – най-често срещаният начин. Когато едно лице изтърпи наказанието си, се освобождава. Следи се доста стриктно, защото задържането след срока е престъпление. При изчисление на сроковете се съблюдават работните дни по системата 2:3. отчита се, ако има помилване при срока. Сроковете се изчисляват по установения в чл. 102 ред. (Чл. 102. Сроковете, изчислени в години и месеци, свършват на същото число на месеца, на което осъденият е задържан. Ако месецът няма такова число, срокът свършва в последния му ден.) Според чл. 101, ал. 2 когато срокът изтича в неработен ден, се счита изтекъл в последния работен ден.

Когато едно лице ще бъде освободено на това основание, преди това се извършва ресоциализация (действия, които ще помогнат за нея). Три месеца преди изтичане на срока лицето се включва в ресоциализационни програми. Това са мероприятия, свързани с обяснението и подготовката му за свободен живот.

Три дни преди да изтече срокът, ако лицето работи, се спира от работа, като тези дни му се броят за работещи. Сдава всичко, свързано с работата, а в последния ден – постелочния материал, ако нещо липсва, се заплаща в пълен размер.

Когато излиза, му се дава удостоверение за изтърпяване на наказанието.

Ако лицето е болно – мести се от затворническа болница в цивилна, ако състоянието му позволява, ако е в цивилна болница с охрана – снема се охраната. Ако е в затворническа болница и състоянието му не позволявва да се премести – уведомява се главният директор и прокурорът.

Права – дава му се требване за най-евтиния транспорт до постоянния му адрес. Ако лицето няма подходящо облекло – дава му се цивилно облекло. Дава му се храна за 24 часа. Ако лицето не може да се придвижи само – осигурява му се придружител.

Когато се освобождава някой, се изпраща писмо до кметството с молба да се съдейства за битовото, социално и трудово настаняване.

Когато се освобождава лице, осъдено по глава първа от НК, администрацията на затвора уведомява РПУ по постоянния му адрес.

2. Амнистия

При по-големи амнистии в местата за лишаване от свобода се създават комисии, кото подпомагат началника на затвора за изготвяне на списък с лицата, които са амнистирани. Ако някое лице е адресат на амнистията, но не е в списъка, може да поиска да бъде освободен, ако не му се разреши – да обжалва.

3. Помилване

Помилването е правомощие на президента, което се упражнява с указ. Често президентът делегира правомощията си по помилване на вицепрезидента. Помилването може да бъде пълно или частично. Пълно е, когато лицето се освобождава веднага. Частично е, когато се намалява срокът.

4. Условно предсрочно и предсрочно освобождаване

Осъществява се с решение на съда по местонахождение на затвора или поправителния дом.

5. Прекъсване

Осъществява се по разпореждане на прокурора. Хипотезите са в НПК.

Раздел IV.

Прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода

Основания за прекъсване на изпълнението

Чл. 447. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:

1. когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;

2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;

3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;

4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни

Орган, който прекъсва изпълнението

Чл. 448. (1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му.

(2) Предложение за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом.
6. Възобновяване на наказателното производство

Прокурорът прави искане за възобновяване. Чл. 420 НПК. (1) Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 - главният прокурор.

(2) Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5.

(3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго.

(4) В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е задължително.

СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ - 19.11.2008

В сравнително-правен аспект наказанията са били няколко,едно от основните наказания е било смъртното.

Когато се е оформило като наказание започват да се търсят начини по които да се изпълнява.Дълго време масовата форма е била посичането,но с хуманизация на обществото се хуманизират и наказанията.Започва да се търси вриант изпълнението на смъртното наказание да се хуманизира.В Европа това става след Великата френска революция.Тогава започва да се търси начин изп.да става хуманно за цялото общество и за самия човек.Тогава са измислили ГИЛОТИНАТА.

Началото на 20-ти век високият ръст на хуманизация е свързан с развитието на техниката-въвежда се електрическият стол и химическата смърт(смъртоносната инжекцич) в САЩ.

В съвр.свят смъртното нак-е търпи рецесия,продиктувана от подписването на межд.актове между държавите,които ограничават смъртното наказание.

Начините на изпълнение в съвр.свят са основно РАЗСТРЕЛ,в арабския свят е познато и обесването,само в САЩ-ел.стол и смъртоносната инжекция.

Голямата дилема в сравнително-пр.аспект е дали да има или не см.нак-е.Принципът,който се установява е,че см.нак-е е изключителна мярка,тъй като смисълът на нак-ето не е да унищожи лицето.Върви се към замяна на см.нак-е с ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.При него не се посяга върху най-съкровенното благо,а именно живота.

У нас см.нак-е е офиц.отменено от 1997г.До отмяната му имаме 24 осъдени на смърт и неипълнени см.присъди.23 са получили дож.затвор без замяна и 1-дож.затвор със замяна.Когато у нас се е изпълнявало см.нак-е е било чрез разстрел-до 1946 има някои изпълнени чрез обесване,след 1947г. само чрез разстрел.По чисто хуманистични причини см.нак-е не се е изпълнявало на бременни жени.

Комисия от 3-ма : 1.началникът на затвора или негов заместник;2.окръжният прокурор или негов заместник;3.лекарят на затвора,констатират смъртта,като в известието за смърт не се посочва причината за смърт,в издадения акт за смърт също.Тези три лица присъстват и на изпълнението на нак-ето.

След 09.09.1949г. в Република България няма публина екзекуция,в Азия все още съществуват,а в САЩ са правило.

ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР

Като нак-е се въвежда за пръв път в съвр.ни право през 1995 с изм.на НК,като първоначално е познат само дож.затвор.С отмяната на см.нак-е през 1997г.се въвежда и дож.затвор без право на замяна.А за да се стигне до дож.затвор със замяна лицето трябва да изтърпи 20год.ефективно наказание и наказанието му са заменя с 30год.лиш.от свобода.

Нак-ето дож.затвор се ипълнява в местата за лиш.от свобода,като правилата за изпълнението му са сходни с тези за изпълнение на нак-ето лиш.от свобода.Нямаме затвор за доживотни.Врецидивните затвори има отделение за доживотни.

ОСОБЕНОСТИ:

1.Настаняват е в отделни части на затворите,при усилена охрана в помещения,които се държат постоянно заключени.

2.Режимът:-първоначалният режим задължително е специален.

-независимо от доброто поведение осъдените на дож.затвор не могат да бъдат на лек или общ режим,след 15год.могат да стигнат до строг и само до там

- по отнош.на тези лица не се прилага наградата’’домашен отпуск’’

Към края на миналата гогина има около 130 души осъдени на дож.затвор за тежки престъпления против личността.

Изпълнение на наказанието пробация

По отношение на наказанието пробация възникват два основни въпроса, които създават затруднения относно самото изпълнение. Първия голяма въпос е : Пробацията наказание ли е? В българското и финладското право пробацията е наказание. Никоя друга държава няма такъв вид наказание. В другите наказателноправни системи има два вида наказания : затвор ( лишаване от свобода) и глоба. А пробацията е система от мерки за въздействие и контрол, които по своята същност са обществени, а не наказателни. В тези държави тя се налага при освобождаване от наказателна отговорност и изпълнението й е възложено на неправителствения сектор. Държавата само определя границите.

У нас се прие,че пробацията е алтернатива на лишаването от свобода и като наказание в изпълнението й не могат да участват неправителствени организации. Само държавен орган може да изпълнява накзания по НК. Това е сериозна пречка за изпълнението на това наказание.

Вторият проблем е, че Главната дирекция е свикнала да работи с хора, които са й на разположение по 24 часа – това са хората в затворите. Не може осъдените на пробация да са подчинени по 24 часа, както не може и да се разсъждава, че пробационните служби трябва да действат постоянно по отношение на тези лица. Идеята на пробацията е лицето да търпи някакво въздействие, но да го търпи в средата, в която живее.

За съжаление мерките на пробацията (чл.42а) са дисбалансирани по същество и съдържание. Наказанието по принцип трябва да действа възпитателно, а практиката показва обратното. Лицата масово не искат да бъдат осъдени на пробация и дори предпочитат за влезнат в затвора. Основната причина за това е т.нар. ежедневна регистация ( в НК се нар. задължителна регистрация по настоящ адрес). В пробационните служби се създава дълга опашка само за един подпис в пробационната книга. Това е излишно, защото идеята е лицето да се срещне с пробационния служител. Друг проблем е ако лицето работи. Нито един работодател няма да търпи работникът му да отсъства от работа по средата на работния ден и т.н.

Схемата на пробацията е доста промита в закона, хаотична. Няма центален орган, но има областни служби и пробационни служби към районните съдилища. Районните осъществяват конкретната дейност по изпълнението, а областните осъществяват контрол. Пробационните служители са доста по-малко от осъдените и на един работник се падат средно по 20-25 души осъдени на пробация.

Целият проблем идва от разминаването между идеята за пробация и основната идея на изпълнение на накзанията - осъдените на пробация трябва да търпят въздействието на мерките в средата, в която живеят, а не да са на разположение по 24 часа, както са осъдените на лишаване от свобода.
СХЕМА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

В момента, в който се наложи наказанието, прокурорът изпраща препис от присъдата на пробационната служба. Пробационният служител изпраща призовка на лицето да се яви (чл.139) и след като се яви се състава Протокол. Датата на протокола се счита за начална относно изпълнението. Пробационният служите е длъжен и да състави план, по който да се изпълнява – график за явяване за задължителната регистация и срещи с пробационния служител. Ако има и други наложени пробационни мерки, лицето трябва да се информира чрез този план как и къде ще се изпълняват те. Планът може да се променя при важни причини. Това обаче е многотрудно, защото житейските ситуации са много повече и много по-сложни, отколкото пробационните служители могат да приемат и да реагират адекватно. ( Напр. Мярката по чл. 141б, ал.5 ЗИН). Дори самият закон не позволява гъвкавост.

КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОБАЦИЯТА

Зависи от конкретната мярка.

Задължителната регистрация и срещата с пробационния служител – формално става с подписването в пробационната книга или с протокола от пробационния служител, в който се подписват и двамата.
Забраната за напускане на населеното място и забраната за посещаване на определено място – контолът е инцидентен. Ако лицето се залови, е в нарушение, ако не го заловят, не е. Най-често не го хващат.
Курсовете – присъствен списък.
Поправителен и безвъзмезден труд – тук е доста сложно и цялата организация е неправилна. Поправителния труд може да се осъществява само в държавни предприятия, а те са доста малко. При безвъзмездния е още по-зле, осъществява се в общински предприятия. Все още пробационните служби и общините не могат да съгласуват на кои обекти да се осъществи безвъзмездния труд. В много малко случаи общините се съгласяват да дават обекти, защото кметовете препочитат да дават такива работи на безработни, за което общината получава пари.

Изпълнението на наказанието е изключително важно за осъдените лица. Ако не се изтърпи мярката, не може да настъпи реабилитация. И това е най-лощшото на пробацията, защото е трудно изпълнима у нас. Началният срок за реабилитация е от момента на изпълнение на наложеното накзание. Много хора останаха нереабилитирани, защото част от първите наложени наказания пробация се погасиха по давност (2 год.).

Пробацията е много хубаво нещо и държавите, които я прилагат са изключително доволни, защото се разтоварват затворите и е много по-евтино. У нас обаче е обратно – трудно изпълнимо, скъпо, системата боксува и няма особено поправително действие.

Наказанието обществено порицание
То на на практика не се прилата, но в някои случаи е единствено накзание – чл.63

Изпълнява се по начин, указан в присъдата. А всъщност до сега няма нито една присъда, в която да пише как да се осъществи това. Обикновенно става по местното радио, кабелна телевизия или на таблото в общината. Същността е присъдата да бъде прочетена публично като трябва да се посочи кога да стане това, къде, колко време да стои на таблото и т.н.

(Отпадат въпроси: 1, 2, 3, 4, 5, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 24, 25, 26, 29, 31, 32, 33).