Наредба №3 от 8 май 2013 Г. За утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции

НАРЕДБА № 3 ОТ 8 МАЙ 2013 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ

В сила от 11.05.2013 г.

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.43 от 14 Май 2013г.

Член единствен. (1) С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции съгласно приложението.

(2) Стандартът по ал. 1 има за цел да подобри качеството и безопасността на медицинската помощ чрез намаляване честотата на вътреболничните инфекции, както и да ограничи разпространението на антимикробната резистентност.
Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Работник" е всяко лице, което е наето в лечебно заведение, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.

2. "Работни места" са всички структури/места в лечебните заведения, в които се осъществяват дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.

3. "Работодател" е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.

4. "Остри предмети" са предмети или инструменти, необходими за извършването на специфични здравни дейности, които могат да режат, пробождат, причиняват нараняване и/или инфекция.

5. "Йерархия на мерките" е редът на ефикасност на избягването, премахването и намаляването на рискове по смисъла на чл. 4, 16, 26 и 29 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

6. "Превантивни мерки" са мерки, предприети за предотвратяване на наранявания и/или разпространение на инфекции при предоставянето на услуги и дейности, пряко свързани със сектора на здравеопазването, включително използването на най-безопасното необходимо оборудване, въз основа на оценка на риска и методите за безопасно обезвреждане на остри предмети.

7. "Представители на работниците" са представителите по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.

8. "Представител на работещите по безопасност и здраве при работа" е представителят по смисъла на § 1, т. 2б от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

9. "Подизпълнител" е всяко лице, което предприема действия във връзка с услуги и дейности, пряко свързани със сектора на здравеопазването, в рамките на договорни отношения, установени с работодателя.

§ 2. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2010/32/ЕС на Съвета от 10 май 2010 г. за прилагане на Рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците, сключено между HOSPEEM и EPSU (OB, L134, 01.06.2010 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Наредбата влиза в сила от 11 май 2013 г.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 39 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 69 от 2010 г.).

§ 5. Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата.

§ 6. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от министъра на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция "Медицински одит" и органите на управление на лечебните заведения.

Приложение към член единствен
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ

ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ (ВБИ)
І. ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ

1. Дефиниция, основни цели и задачи на превенцията и контрола на вътреболничните инфекции (ВБИ):

1.1. Основни цели и задачи на този стандарт са ограничаване на разпространението на ВБИ и на антимикробната резистентност (АМР) посредством упражняване на епидемиологичен надзор и контрол и системно провеждане на профилактични мерки.

1.2. По смисъла на настоящия стандарт терминът "вътреболнични инфекции" е равнозначен с термините "нозокомиални инфекции" и "инфекции, свързани с медицинско обслужване". За вътреболнични инфекции се считат:

1.2.1. инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско обслужване по повод на друго заболяване;

1.2.2. инфекциите, придобити от медицински или друг персонал, както и специализанти, студенти и други обучаващи се лица в лечебно заведение (ЛЗ), във връзка с обслужването на пациентите, в т.ч. и при наранявания с остри предмети.

1.3. Антимикробната резистентност е биологичен феномен, при който бактериите продължават съществуването си в присъствието на антибактериално средство, дори в доза, по-голяма от терапевтичната. Това е неблагоприятна, но естествена биологична последица от приложението на антимикробни средства. Водеща причина за бързото развитие и широкото разпространение на резистентността е нерационалното прилагане на антибиотиците (не по показания, неправилен избор на антимикробно средство или приложено в неадекватен терапевтичен режим), което оказва допълнителен селективен антибиотичен натиск.

2. Основни дейности и мерки по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ и АМР

С този стандарт се регламентират основните дейности и мерки по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ, както и основните дейности и мерки за ограничаване на разпространението на АМР:

2.1. Надзорът на ВБИ и АМР представлява системно проучване, регистриране и анализ на медицинската информация с цел планиране и провеждане на противоепидемични мерки и мерки за ограничаване на АМР, оценка на тяхната ефективност, както и осигуряване на обратна връзка до всички звена, участващи в надзора. Основната цел на надзора е ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР.

2.2. Профилактиката (превенцията) на ВБИ е прилагане на комплексен подход, който включва специфични елементи, насочени към защита на пациентите и персонала на лечебните заведения с цел ограничаване до възможния минимум възникването и разпространението на ВБИ.

2.3. Профилактиката (превенцията) на АМР се основава на рационална употреба на антимикробни средства, гарантирана от гъвкава и периодично обновявана антибиотична политика, разумно използване на антибиотици за профилактика и лечение с цел ограничаване на появата на микроорганизми с множествена резистентност, мониториране на антибиотичната употреба и микробната резистентност.

2.4. Контролът на епидемичен взрив от ВБИ представлява предприемане на предварително планирани мерки, включващи: провеждане на епидемиологично проучване, определяне на идентичността на причинителите, оценка на риска, анализ на цялата налична информация и предприемане на мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на инфекцията. След приключване на възникнал взрив от ВБИ на базата на ретроспективен анализ се оценява ефективността на предприетите мерки и се оптимизират стратегиите за превенция на последващи взривове.

2.5. За контрол на епидемичен взрив от инфекции, причинени от микроорганизми с доказана АМР, задължително се прилага комплексът от мерки за управление на взрива успоредно със засилен контрол на антибиотичната употреба с цел избягване на допълнително селектиране и разпространение на резистентността.

3. Интердисциплинарна дейност в областта на профилактиката и контрола на ВБИ

Профилактиката и контролът на ВБИ представляват интердисциплинарна дейност и отговорност на целия персонал на всяко лечебно заведение: лекари, специалисти по здравни грижи, фармацевти, технически персонал, специализанти, студенти, друг обучаващ се персонал и др.

3.1. Дейностите по профилактика на ВБИ се осъществяват от:

3.1.1. всички медицински специалисти, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност;

3.1.2. немедицинския персонал, чиято дейност крие риск от възникване и предаване на ВБИ;

3.1.3. специализанти, студенти и други обучаващи се в лечебното заведение.

3.2. Дейностите по надзора и контрола на ВБИ се осъществяват от:

3.2.1. ръководителя на лечебното заведение;

3.2.2. определени от ръководителя на лечебното заведение лица/екипи по контрол на инфекциите;

3.2.3. комисиите по ВБИ в лечебните заведения за болнична помощ;

3.2.4. ръководителите на клиники, отделения и сектори;

3.2.5. лабораторията по микробиология, обслужваща лечебното заведение.

3.3. Отговорност на ръководителя на лечебното заведение

3.3.1. ръководителят на лечебното заведение носи отговорност за дейностите по предотвратяване на риска от инфекции посредством прилагане на безопасни системи на работа чрез:

3.3.1.1. разработване на последователна цялостна политика за превенция, която да обхваща технологията, организацията на работата, условията на труд, свързаните с работата психо-социални фактори и въздействието на факторите, свързани с работната среда;

3.3.1.2. създаване на среда, в която служителите и техните представители участват в разработването на политики и практики във връзка със здравето и безопасността;

3.3.1.3. насърчаване на добрите практики по отношение на предотвратяването и регистрирането на инциденти/злополуки;

3.3.1.4. повишаване на информираността и осигуряване на обучение на персонала;

3.3.1.5. осигуряване на грижи за пострадали служители, които включват предоставяне на профилактика след експозиция и извършване на необходимите медицински изследвания, и подходящо медицинско наблюдение, лечението и рехабилитацията;

3.3.1.6. осигуряване на механизми, с които да гарантират, че подизпълнителите спазват разпоредбите за безопасна работна среда, в т.ч. за предпазване от наранявания с остри предмети.

Ръководителите на лечебните заведения работят заедно с представителите на персонала на съответно равнище за премахване и предотвратяване на рискове, защита на здравето и безопасността на работниците и създаване на безопасна работна среда, включително чрез консултации относно избора и употребата на безопасно оборудване с цел да се установи как е най-добре да се осъществяват процесите на обучение, информиране и повишаване на осведомеността.
ІІ. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ ПО ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВБИ

1. Изисквания към дейността на специалистите по болнична хигиена/превенция и контрол на инфекциите

1.1. Изисквания към специалиста по "Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)"

1.1.1. Отговорности:

1.1.1.1. участие в управление на програмата за контрол на инфекциите (изготвяне, въвеждане, утвърждаване и оценка), в разработването на работен план и проекти;

1.1.1.2. обучение на медицинския персонал по контрол на инфекциите;

1.1.1.3. изготвяне на процедури по контрол на инфекциите въз основа на медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ;

1.1.1.4. въвеждане в практиката на процедурите по контрол на инфекциите;

1.1.1.5. контрол на дейностите по дезинфекция и стерилизация на медицинските изделия;

1.1.1.6. одит и оценка на изпълнението;

1.1.1.7. регистриране и управление на взрив от ВБИ;

1.1.1.8. регистриране на случаите на нараняване с остри предмети.

1.1.2. Сътрудничи и подкрепя дейностите на лекаря по контрол на инфекциите (ЛКИ)

1.1.2.1. оценка и управление на риска;

1.1.2.2. управление на качеството;

1.1.2.3. организиране на системата за надзор на ВБИ в ЛЗ;

1.1.2.4. опазване здравето на медицинския персонал и осигуряване безопасност за пациентите;

1.1.2.5. разработване на медицински процедури;

1.1.2.6. въвеждане в практиката на медицински процедури;

1.1.2.7. управление на случаите на инфектирани пациенти или такива в риск от ВБИ;

1.1.2.8. управление на случаите на наранявания с остри предмети;

1.1.2.9. организация на работата по контрол на ВБИ в отделенията;

1.1.2.10. експертно становище в процеса на прилагане на политика за контрол на инфекциите;

1.1.2.11. участие в научни проучвания.

1.2. Изисквания към дейността на лекар - специалист по контрол на инфекциите "Лекар по контрол на инфекциите" (ЛКИ)

1.2.1. разработване на годишната болнична програма за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване разпространението на АМР, работен план и проекти;

1.2.2. управление на програмата за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване разпространението на АМР (въвеждане, утвърждаване и оценка), работен план и проекти;

1.2.3. експертна дейност по направленията на контрола на инфекциите в ЛЗ;

1.2.4. организиране на системата за надзор на ВБИ и АМР в ЛЗ;

1.2.5. управление (въвеждане, развитие и оценка) на надзора на ВБИ;

1.2.6. анализ и обратна връзка с медицинския персонал относно данните от надзора и изпълнението на процедурите по контрола на инфекциите в ЛЗ;

1.2.7. регистриране и управление на взрив от ВБИ;

1.2.8. управление на случаите на наранявания с остри предмети;

1.2.9. разработване на стандартни процедури по здравни грижи и контрол на инфекциите, в т.ч. и при наранявания с остри предмети;

1.2.10. внедряване в практиката на ЛЗ на стандартни процедури по здравни грижи и контрол на инфекциите;

1.2.11. одит и оценка на изпълнението на стандартни процедури по здравни грижи и контрол на инфекциите;

1.2.12. опазване здравето на медицинския персонал и осигуряване безопасност за пациентите;

1.2.13. обучение на медицинския персонал по контрол на инфекциите;

1.2.14. организиране и провеждане на проучвания в рискови отделения;

1.2.15. изготвяне на анализ и препоръки за подобряване на дейностите по контрол на ВБИ въз основа на резултатите от проведените проучвания;

1.2.16. научни дейности в областта на контрола на инфекциите.

Професионални задачи и компетенции по област на дейности на специалистите по контрол на инфекциите

Област	Професионални задачи и компетенции
1. Управление на програма за профилактика и контрол на ВБИ и програма за ограничаване на АМР	Разработване и осигуряване реализирането на Програма за профилактика и контрол на ВБИ и програма за ограничаване на АМР
	Управление на програмите по контрол на инфекциите, работен план и проекти
2. Подобряване на качеството	Принос в управление на качеството
	Принос в управление на риска
	Провеждане на одит на професионалните практики и оценка на изпълнението им
	Обучение на медицинския персонал относно политиките и процедурите, свързани с нараняванията с остри предмети
	Обучение на медицинския персонал по контрол на инфекциите
	Участие в научни проучвания
3. Надзор и контрол на инфекциите
3.1 Надзор и проучване	Организиране на системата за надзор на ВБИ
	Управление (въвеждане, развитие, оценка) на системата за надзор на ВБИ
	Регистриране, проучване и управление на нараняванията с остри предмети
	Регистриране, проучване и управление на взрив от ВБИ
3.2. Дейности по контрол на инфекциите	Разработване на стандартни процедури по здравни грижи, контрол на инфекциите и интервенции
	Въвеждане в практиката на стандартни процедури по здравни грижи, контрол на инфекциите и интервенции
	Дейности за ограничаване на разпространението на антимикробната резистентност
	Изискване, консултиране и използване на подходящи лабораторни и микробиологични тестове и изследвания; използване в процеса на регистриране и ограничаване на ВБИ
	Организиране на мерки при нараняване с остри предмети, в т.ч. предоставяне на профилактика след експозиция и извършване на необходимите медицински изследвания и подходящо медицинско наблюдение и лечение
	Деконтаминация и стерилизация на медицинските изделия. Прилагане принципите на почистване, дезинфекция и стерилизация с цел осигуряване на безопасност
	Контрол върху източниците на инфекция в болничната среда

2. Изисквания към дейността на медицинските специалисти за връзка с екипа по контрол на инфекциите (ЕКИ) - "Лекар за връзка" и "Медицинска сестра за връзка"

Във всяко отделение/клиника на ЛЗ се определя медицински специалист ("Лекар за връзка" и/или "Медицинска сестра за връзка"), който:

2.1. осъществява връзка между отделението/клиниката и ЕКИ;

2.2. предоставя информация относно проблеми по превенцията и контрола на ВБИ в отделението/клиниката или за възникнал взрив от ВБИ;

2.3. в случай на взрив от ВБИ активно подпомага дейността на ЕКИ в процеса на проучване и овладяване на взрива;

2.4. регистрира, събира и предоставя данни за ВБИ на ЕКИ в процеса на текущ надзор на ВБИ и провеждането на превалентни проучвания;

2.5. регистрира, събира и предоставя данни за наранявания с остри предмети;

2.6. участва активно в превенцията и контрола на ВБИ;

2.7. притежава базисни познания по превенция и контрол на ВБИ, придобити и усъвършенствани в системата на СДО.

3. Изисквания към дейността на всички лекари, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност

Всички лекари, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност, трябва да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му в своята практика.

4. Изисквания към дейността на медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи

Всички медицински специалисти, осъществяващи здравни грижи, трябва да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му в своята практика.

5. Изисквания към дейността на други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към превенцията и контрола на ВБИ, в т.ч. специализанти, студенти и обучаващи се лица: да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му, които се отнасят до тяхната дейност.
ІІІ. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОР, ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВБИ

1. Категории изисквания на медицинския стандарт за превенция и контрол на ВБИ

Изискванията на този стандарт се основават на клинични и епидемиологични доказателства, емпиричен опит, експертно мнение и на действащите нормативни актове. В зависимост от степента на научната си доказаност, приложимостта си в различен лечебно-диагностичен контекст и икономическата си целесъобразност изискванията на този стандарт се категоризират, както следва:

1.1. Категория ІА (задължителни): Изискванията се основават на солидна теоретична обосновка и достатъчни по обем и качество доказателства от контролирани експериментални, клинични и епидемиологични проучвания.

1.2. Категория ІБ (задължителни): Изискванията се основават на солидна теоретична обосновка и данни от отделни контролирани експериментални, клинични и епидемиологични проучвания.

1.3. Категория ІІ (препоръчителни): Изискванията/препоръките се основават на теоретична обосновка и данни от неконтролирани проучвания. В зависимост от конкретния случай, от квалификацията на персонала и от финансовите възможности на лечебните заведения те могат да осигурят по-високо качество на медицинската дейност.

1.4. Категория ІІІ (условно препоръчителни): Изискванията/препоръките се основават на емпиричен опит, за чиято ефикасност към момента липсват резултати от контролирани проучвания. В зависимост от конкретния случай, от квалификацията на персонала и от финансовите възможности на лечебните заведения те могат да осигурят по-високо качество на медицинската дейност.
следующая страница>