Общи аспекти относно природните религии.
Допълнителните страници на интернетния проект "Пътищата на Христос" относно различните религии представляват принос за по-доброто им разбиране и за водене на един междурелигиозен диалог. От страна на християнската религия в основата се поставят независими изследвания, които разкриват отново спиритуалните дълбочини на християнството и модерното изследване на съзнанието.
Японският шинто култ е напр. също така първоначално един от световните сходни природни религии, които са по-древни от известните световни религии като будизма и християнството.
Началото на природните религии се намира във времето, когато хората са имали до голяма степен на съзнание, което се различава силно от доминиращото в наше време интелектуално съзнание.
Жан Гебсер, писател на книгата "Произход и съвременност" (немски език) би нарекъл тази степен на съзнанието "митологично съзнание". Изследователят на съзнанието
Джулиан Джейнс, автор на "Произходът на съзнанието" (немски, английски) би нарекъл това
съзнание, при което двете полукълба на мозъка са комуникирали още по-директно помежду си отколкото днес.*) Дясното полукълбо е позволявало явленията от всякакъв вид напр. в природата да се възприемат изцяло като "същества", а лявото полукълбо е било в състояние да преработи това така, че човекът да чува техните "гласове". Всички европейски предания за елементарните същества, за приказни същества и др. произхождат от тук, което означава, че те не са били измислени. Във връзка с нарастващото разпространение на писмото и четенето в замяна само на разпространението на устните предания този вид възприятие изчезва до голяма степен като обществено релевантен проблем в европейската предноазиатска античност до около 500 пр. н. е. Тъй като в митично време много често са били боготворени същества, прадеди или богове, свързани с определено място или племе, смесването на културите допълнително е допринесло за това, че по-древната форма на съзнание да не може да функционира повече или поне не безпогрешно. Грешките от своя страна правеха ползата от такива възприятия все по-съмнителна и ускоряваха поради това този процес.
Не би било коректно тези степени да се оценят по такъв начин, че новото съзнание на разума да би било по-ценното и че продуктите на по-древното съзнание в наши дни да нямат повече абсолютно никаква стойност. То способства за придобиването на нови способности, но затова пък се изгубиха други, които интелектът сам по себе си не може да замени. Във всеки случай е възможно съзнателно да се развият отново древните, забравени способности на образния обзор и синтеза като се запазят постиженията на аналитичното мислене; напр. чрез медитацията. Така може да възникне едно интегрирано съзнание, което отново по нов начин да обхваща и двете полукълба на мозъка. Чисто интелектуалното съзнание е стигнало днес до голяма степен пределите на своята работоспособност. Очевидно е невъзможно само с него напр. да се видят и да се разрешат навреме екологичните проблеми в тяхната действителна комплексност.
Дьорнер говореше за едно "мултифакторно съзнание", което е необходимо за регистриране на екологичните процеси, което обаче неговите студенти почти не са притежавали при съответното изследване. Човечеството днес може напълно да се стимулира чрез древни предания от ранноинтелектуалните възприятия - без да може да приеме просто предишната форма на това съзнание. Точно това е причината, поради която приказките и днес имат стойност за децата. Те допринасят за това дясната половина на мозъка да не атрофира веднага.
В първоначалното християнство "даровете на Светия Дух" са играли важна роля (между др. Йоан 16, Кор. 12, 7-11; Посланията на апостолите 2, 17-20). Виж също и нашата глава "Петдесетница" в основния текст на нашия интернетен сайт на английски език, както и на други езици. Светият дух е божествена сила, която надминава креативността на човека над самата себе си. Тя не е просто само дейност на дясната половина на мозъка, но тя действително я използва. Но: Светият Дух се намира във връзка с Исус Христос. Дори и Исус да е казвал на учениците си "Духът вее натам, където той иска" - как може някой да бъде сигурен, че неговите днешни изживявания на Светия Дух произхождат от Христос, след като не се е подготвил вътрешно за Христос?
За разлика от това, което ние намираме при другите политеистични религии - в чието начало е било едно единствено божество с "качества", които са били боготворени едва по-късно като отделни богове - при редица природни религии не може да се установи такова единно начало.
Докато митовете за сътворението на някои други народи започват със сътворението на небето и земята (отвъдния свят), древният японски мит за сътворението предполага земята и небето. В това изображение Боговете се пораждат спонтанно и живеят едновременно в 3 свята, докато на земята живеят хората, в отвъдния свят - много мъртви и демони. И изпълнените с почит предци са били смятани към пантеона на боговете. (...)
Боготворенето се извършва по различен начин, посредством утвърдени молитви (благодарност и молби) и посредством жертване на продукти или символи.
(...)
Докато при природните религии в повечето случаи централна роля са играли шаманите - лечители с особени познания и медиални способности, при шинто самият култ се води от жреци.
Етични учения: Например в шинтоизма е имало списък на греховете; в контакт с другите религии са се развили етични принципи, които практически се срещат при всички големи религии.
(...)
*) На англ. език "Bicameral mind". Самият Джейнс създаде обаче впечатлението, като че ли всички тези древни естествени функции на мозъка сами по себе си биха представлявали обяснението на изживяванията с божествени или природни сили; по наши данни това е абсолютно погрешно. Неговите данни не казват нищо относно това, какви "са" тези същества. В мозъка не могат да се намерят нито "богове", нито Бог. Става въпрос за ниво на реалността от особен вид, и мозъкът е в състояние да я интерпретира по един или друг начин. Точно описания древен вид на възприятието не е просто така в състояние да произвежда изкуствено такива "същества" като фантастични изображение, нещо което модерното съзнание би могло да направи. По подобен начин спиритуалните сънища или медитационни изживявания изразяват отчасти нещо съвсем друго само като процеси на преработване на психическите преживявания през деня.
**) В Европа напр. времето на възникване на Омировите епоси се е числяло още към митичното време, докато последващото време на старогръцката философия се е числяло вече към съзнанието на разума.
Назад към съдържанието на тази страница
<предыдущая страница | следующая страница>