Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Л. И. , Г., против Ю. З. О. от С., О., с която претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 87 532.65 лв., формирана както следва: 65 000 лева главница, представляваща размера на изплатени обезщетения за неимуществени вреди на М. М. Д. /25 000лв./, Г. Ж. Г./20 000лв./ и Д. Ж. Г. /20 000лв./; 5 925.96 лв. мораторна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП - 27.11.2006г. до датата на предявяване на исковата молба - 26.07.2007г., за М. Д. в размер на 2 279.22лв, за Г. Ж. Г. в размер на 1 823.37лв и за Д. Ж. Г. в размер на 1 823.37лв. Претендира се още ответникът да бъде осъден да плати на ищеца 16 606.69лв. законна лихва върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба по гр.д. № 116./2007г. - 27.07.2007г. до датата на плащането - за М. Д. – 6 387.21лв; за Г. Г. -5 109.74лв и за Д. Г.- 5 109.74лв.; както и законна лихва върху исковата сума от 87 532.65 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи в молбата, че претенцията му се основава на регрес, на основание чл.274, ал.1, т.1, предл.5-то от КЗ.

По реда на чл.131 от ГПК е депозиран отговор, надлежно изпратен на ищеца, ведно с определението на съда за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

С доклад по реда на чл.146 от ГПК съдът е квалифицирал предявените в обективно съединение искове като такива по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД и е указал на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответникът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 20.03.2006г. между страните по делото за процесния лек автомобил с рег.№ Х 98-87 АР, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие до 20.03.2007г.

Не се спори, че с определение №128, постановено по НОХД №228/2007г. по описа на ОС-Хасково, е одобрено споразумение, постигнато между ОП-Хасково и Ю. З. О., по силата на което последният се е признал за виновен в това, че на 26.11.2006г. по път №507 в посока от гр.Х. за Г., в участъка до разклона за с.М., обл.Х., при управление на л.а. „Пежо Боксер”, с рег.№ Х 98-87 АР, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. Г. Д. от Г., като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, предл.4 б.”б”, във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. За това деяние съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и на същото място, след превозна злополука, в която има участие, не е оказал необходимата помощ на пострадалия Ж. Г. Д., която е могъл да му даде без опасност за себе си, или за другиго – престъпление по чл.140 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. На осн.чл.23 от НК съдът е определил на Ю. З. О. едно общо наказание в размер на по-тежкото от двете, а именно- „лишаване от свобода” за срок от три години, като на осн.чл.66 от НК изпълнението му е отложено за срок от 5 години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане в сила на споразумението.

Пред Хасковския окръжен съд наследниците на починалия от деянието Ж. Г. Д. са предявили иск против ЗПК „Л. И. , Г., с правно основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. С решение по гр.д.№ 116/2007г. по описа на ХОС съдът е осъдил ЗК „Л. И. да заплати на М. М. Д., ЕГН *, съпруга на починалия Ж. Д. обезщетение в размер на 25 000 лева, ведно с мораторна лихва от датата на настъпилото ПТП 27.11.2006г. до датата на завеждане на исковата молба в Окръжен съд - Хасково 26.07.2007г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане; на Д. Ж. Г., ЕГН *, дъщеря на починалия Ж. Д. обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно с мораторна лихва от датата на настъпилото ПТП 27.11.2006г. до датата на завеждане на исковата молба в Окръжен съд - Хасково 26.07.2007г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане; и на Г. Ж. Г., ЕГН *, син на починалия Ж. Д., обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно с мораторна лихва от датата на настъпилото ПТП 27.11.2006г. до датата на завеждане на исковата молба в Окръжен съд - Хасково 26.07.2007г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Решението на Окръжен съд - Хасково по гр.д. № 116/2007г. е потвърдено изцяло с решение №560/24.11.2008г. на Апелативен съд Пловдив, постановено по в.гр.д. № 715/2008г. по описа на същия съд.

В производствата по гр.д. № 116/2007г. по описа на Окръжен съд- Хасково, по в.гр.д. № 715/2008г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е конституиран и участвал като страна Ю. З. О..

На основание влязлото в сила решение на АС-Пловдив е издаден изпълнителен лист, по силата на който са образувани изпълнителни дела, както следва: Изп.д. №*0104 с взискател Г. Ж. Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 116/2007г. по описа за ОС- Хасково, за следните суми: 20 000 лева главница - обезщетение за неимуществени вреди; 1 823.37лв. мораторна лихва от 27.11.2006г до 26.07.2007г., както и 5 109.74 лева - законна лихва, считано от 27.07.2007г. до датата на плащането. За тези суми на ищцовото дружество е изпратена покана за доброволно изпълнение, като в посочения срок ЗК „Л.И. е изпълнило задължението в срок; Изп.д. № *0105 с взискател Д. Ж. Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 116/2007г. по описа за ОС - Хасково, за следните суми: 20 000 лева главница - обезщетение за неимуществени вреди; 1 823.37лв. мораторна лихва от 27.11.2006г до 26.07.2007г., както и 5 109.74 лева - законна лихва, считано от 27.07.2007г. до датата на плащането. За посочените суми на ищцовото дружество е изпратена покана за доброволно изпълнение, като ЗК „Л.И. е изпълнило задължението в срок; Изп.д. № *0106 с взискател М. М. Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 116/2007г. по описа за ОС Хасково, за следните суми: 25 000лв. главница- обезщетение за неимуществени вреди; 2 279.22лв. мораторна лихва от 27.11.2006г до 26.07.2007г., както и 6 387.21 лева - законна лихва, считано от 27.07.2007г. до датата на плащането. За посочените суми на ищцовото дружество е изпратено покана за доброволно изпълнение, като в срок ЗК „Л. И. е изпълнило задължението.

При тези данни въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

В разпоредбата на чл.274 КЗ са изброени точно и изчерпателно изискванията, които трябва да са изпълнени, за да бъде уважен регресен иск срещу виновния за пътното произшествие водач. Осъществяването на тези предпоставки следва да бъде установено от ищеца с релевантните за това доказателства. В настоящия процес ищецът не доказва по никакъв начин, че ответникът-водач на МПС, виновно се е отклонил от проверка за алкохол при настъпване на пътнотранспортното произшествие. Впрочем, съдът намира, че всяка една от хипотезите на т.1 на чл.274 от КЗ е свързана с управление на МПС при пътнотранспортното произшествие от страна на застрахования след употреба на алкохол или под наркотично въздействие, при съответните квалифициращи обстоятелства – концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, под въздействие на наркотично вещество или негов аналог, отказ да се подложи или виновно отклонение от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Действително, по силата на одобреното по НОХД №228/2007г. по описа на ХОС споразумение подсъдимият, ответник в настоящото производство, се е признал за виновен в извършените по НК престъпления, но нито в наказателното производство, нито в настоящото се доказва същият да се е отклонил виновно от проверка за алкохол. По никакъв начин бягството му от местопроизшествието не се приравнява на управление на МПС при настъпване на пътнотранспортното произшествие след употреба на алкохол, или виновно отклонение от проверка за алкохол. И тъй като в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол при настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, а и същият не представи такива в хода на процеса въпреки указанията на съда в тази насока, то и предявените обективно съединени искове следва да се отхвърлят като недоказани.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че не са налице условията на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.5 от КЗ и за ищеца не е възникнало право на регрес по отношение ответника.

С оглед изхода на главния иск, неоснователно е и искането за присъждане на лихви.

При този изход на делото, разноски в полза на ищеца не се следват, а такива от страна на ответника не са поискани.

Ето защо и на основание чл.235 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Л. И. , Г., против Ю. З. О. от С., О. обективно съединени искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл.5 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден последния да му заплати сумата в размер на 87 532.65 лв., от които 65 000 лева главница, представляваща размера на изплатени обезщетения за неимуществени вреди на М. М. Д. /25 000лв./, Г. Ж. Г./20 000лв./ и Д. Ж. Г. /20 000лв./; 5 925.96 лв. мораторна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от 27.11.2006г. до 26.07.2007г., от които за М. Д. в размер на 2 279.22лв, за Г. Ж. Г.в размер на 1 823.37лв и за Д. Ж. Г. в размер на 1 823.37лв.; 16 606.69лв. законна лихва върху присъдените суми, считано от 27.07.2007г. до датата на плащането, от които за М. Д. – 6 387.21лв; за Г. Г. -5 109.74лв и за Д. Г.- 5 109.74лв.; както и законна лихва върху исковата сума от 87 532.65 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.