СПРАВОЧНИК
НА
БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
В АНТАРКТИКА
(Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Съдържание
Настоящият справочник включва всички български географски имена в Антарктика, 956 на брой към февруари 2013. Съгласно установената международна уредба и практика, нови имена се дават от отделните страни участващи активно в научното изследване на южната полярна област. От 1992 Научният комитет за антарктически изследвания (SCAR) поддържа единен международен регистър на наименованията в Антарктика, в който са включени и българските. Същевременно е възприето правилото нови имена да се дават само на безименни обекти, с което вече се избягва дублирането на различни имена за един и същ географски обект.
Видове единици
Орография: планина, плато, възвишения, хребет, рид, връх, хълм (вкл. група хълмове), проход, седловина, долина, падина, местност.
Хидрография и глациология: езеро (вкл. лагуна), река, поток, ледник (вкл. ледопад и други ледникови форми).
Брегова линия: бряг, плаж, полуостров, провлак, нос, остров (вкл. група острови), скала (вкл. група скали), залив, проток, коса, риф.
Населени места: научна станция, базов лагер.
Формат
Име на латиница за международна употреба;
Име на български език;
Идентификационен номер на наименованието;
Вид единица;
Географски координати;
Описание на географския обект;
Регион в Антарктика;
Българско топографско проучване;
Картографиране;
Географска карта;
Произход на името;
Дата на одобрение на името.
Съкращения
вр. (връх), зал. (залив), з.д. (западна дължина), км (километър, километра), лед. (ледник), м (метър, метра), н. (нос), о. (остров), п в (полуостров), седл. (седловина), ск. (скала), ха. (хектар, хектара), ю.ш. (южна ширина).
Пояснения
Имената са подредени по азбучен ред на собствената им част, например „връх Райна Княгиня“е към буквата „Р“, а не „В“.
Дадените координати за обширни обекти са на средната точка, ако изрично не е уточнено друго.
Разстоянията се отчитат от определената с координати точка, с изключение на разстоянията от/до острови, които се отчитат до най-близката точка от брега.
Височините са над морското равнище, освен тези на скални стени.
Разстоянията и височините са дадени с различна точност (като грешката в някои случаи може да достига порядъка на сто метра), както поради нееднаквото качество на картографията в отделните райони на Антарктика, така и поради променливия характер на антарктическата ледена покривка. Във всички случаи обаче, точността е достатъчна за еднозначното идентифициране на географския обект.
Дробните части на числата са отделени с десетична точка.
За владетелите са дадени годините на управление.
Нунатак е свободно от лед възвишение (хълм, връх или рид), издигащо се във вътрешността или в покрайнината на ледник.
Под „сезон” се разбира летният сезон на Южното полукълбо, съвпадащ по време със зимата в Северното, който за района на Южните Шетландски острови и българската база на о. Ливингстън е от ноември до март.
|
Име за международна употреба Име на български език |
Географски координати |
Описание |
|
Abrit Nunatak нунатак Абрит BGAQ0627 Хълм
|
63°26'46.0" ю.ш. 57°31'10.0" з.д. |
Географски обект: Скалист хълм с височина над 400 м от югоизточната страна на п-в Тринити. Разположен източно от плато Лаклавер и южно от лед. Мот, 4.47 км североизточно от хълм Теодолит, 2.49 км на изток-югоизток от нунатак Ургури, 8.2 км южно от вр. Фидасе и 4.83 км югозападно от нунатаци Камъл. Издига се над лед. Мот на север и зал. Ретиже на югоизток. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско-немско от 1996. Географска карта: [6]. Произход на името: Наименуван на селището Абрит в Североизточна България. Дата на одобрение: 6 декември 2010. |
|
Academia Peak връх Академия BGAQ0113 Връх
|
62°40'13.0" ю.ш. 60°12'30.0" з.д. |
Географски обект: Покрит с лед връх с височина 1130 м на страничния рид спускащ се на северозапад към лед. Хънтрис от вр. Св. Борис в хребет Фрисланд на Тангра планина, о. Ливингстън. Разположен 1.14 км западно от вр. Фрисланд, 1 км северозападно от вр. Св. Борис, 5.98 км източно от вр. Нейпиър, 3.9 км югоизточно от нунатак Уилан и 2.96 км на юг-югоизток от вр. Плиска. Стръмни северозападни склонове със свободна от лед площ 23 ха. Издига се над лед. Хънтрис на северозапад и югозапад. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на Българската академия на науките, за нейния принос към антарктическата наука. Дата на одобрение: 17 февруари 2004.
|
|
Agalina Glacier ледник Агалина BGAQ0582 Ледник
|
64°26'20.0" ю.ш. 61°26'00.0" з.д. |
Географски обект: Ледник с дължина 4.8 км и ширина 2.9 км на п-в Пефаур (Вентимиля), Бряг Данко от западната страна на Антарктическия п-в. Разположен северно от лед. Уелман, източно от лед. Подуене и западно от лед. Крапец. Оттича се на север в проток Греъм и в западния ръкав на зал. Салвесен. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1978. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на морския нос Агалина в Югоизточна България. Дата на одобрение: 14 септември 2010. |
|
Aglen Point нос Ъглен BGAQ0411 Нос
|
62°34'41.0" ю.ш. 61°09'14.0" з.д. |
Географски обект: Скалист морски нос от западната страна на входа в зал. Ричардс на северния бряг на п-в Рей, в северозападния дял на п-в Байърс, о. Ливингстън. Разположен 470 м на запад-северозапад от н. Войтех и 1.6 км източно от н. Есикс. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, испанско от 1992, българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на селището Ъглен в Северна България. Дата на одобрение: 23 ноември 2009. |
|
Aheloy Nunatak Ахелойски нунатак BGAQ0146 Хълм
|
62°38'23.3" ю.ш. 60°07'53.5" з.д. |
Географски обект: Скалист хълм с височина 390 м в горната част на лед. Хюрън, о. Ливингстън. Разположен в североизточния край на малък хребет включващ също Ерменска могила и Лозенски нунатак и свързан с вр. Зограф чрез Лозенска седловина, 1.6 км на изток-югоизток от Кузманова могила, 2.48 км южно от вр. Марица, 1.16 км на север-северозапад от вр. Равда, 1.59 км североизточно от вр. Зограф и 270 м на север-североизток от Ерменска могила. Изкачен за пръв път от българина Любомир Иванов от Лагер Академия на 31 декември 2004. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на селището Ахелой в Югоизточна България. Дата на одобрение: 11 април 2005.
|
|
Ahtopol Peak връх Ахтопол BGAQ0183 Връх
|
62°32'34.0" ю.ш. 60°08'43.0" з.д. |
Географски обект: Покрит с лед остър връх с височина 510 м във Видинските възвишения на п-в Варна, о. Ливингстън. Разположен 1.28 км югоизточно от вр. Мизия, 790 м западно от вр. Самюъл, 6.58 км северно от вр. Мелник и 4.2 км североизточно от хълм Лесли. Издига се над лед. Калиакра на югозапад и лед. Панега на североизток. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на град Ахтопол в Югоизточна България. Дата на одобрение: 11 април 2005.
|
|
Akaga Glacier ледник Акага BGAQ0875 Ледник
|
64°33'50.0" ю.ш. 60°27'40.0" з.д. |
Географски обект: Ледник с дължина 5.7 км и ширина 2.2 км на Бряг Норденшолд, Антарктически п в. Спуска се от югоизточните склонове на плато Детройт, оттича се на изток-югоизток и се влива в Одрински залив на море Уедъл непосредствено южно от лед. Синион и северно от лед. Арол. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1978. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на българската владетелка Акага (6 век). Дата на одобрение: 27 февруари 2013. |
|
Akra Peninsula полуостров Акра BGAQ0931 Полуостров |
65°33'10.0" ю.ш. 61°49'00.0" з.д. |
Географски обект: Преобладаващо покрит с лед полуостров с дължина 11 км по направление изток-запад и ширина 4.8 км на Бряг Оскар II, Антарктически п в. Разположен южно от зал. Егзаспърейшън и северно от зал. Скар, на изток завършва с н. Дизапойнтмънт. Оформен в резултат от разпадането на остатъка от шелфовия ледник Ларсен в района и отдръпването на лед. Пикуод в началото на 21 век. Регион: Земя Греъм. Картографиране: Антарктическата цифрова база данни от 2012. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на античния град Акра в Югоизточна България. Дата на одобрение: 27 февруари 2013. |
|
Albena Peninsula полуостров Албена BGAQ0470 Полуостров |
64°08'30.0" ю.ш. 62°09'00.0" з.д. |
Географски обект: Преобладаващо покрит с лед полуостров с дължина 13 км по направление изток-запад и ширина 9 км в източния край на о. Брабант, разположен южно от края на лед. Листър и северно от зал. Хил. На изток завършва с н. Спаланцани. Регион: Архипелаг Палмър. Картографиране: британско от 1980. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на черноморския курорт Албена. Дата на одобрение: 23 ноември 2009. |
|
Aldomir Ridge Алдомирски хребет BGAQ0717 Хребет
|
64°09'35.0" ю.ш. 59°08'10.0" з.д. |
Географски обект: Преобладаващо свободен от лед хребет в южната част на п в Тринити, разположен между лед. Шогрен на запад и лед. Бойдъл на изток. Дължина 14 км между плато Детройт на север-северозапад и зал. Шогрен на юг-югоизток, ширина 4.2 км и височина до 1350 м в северния му край. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1974. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на селището Алдомировци в Западна България. Дата на одобрение: 16 февруари 2011. |
|
Aleko Rock нос Алеко BGAQ0009 Нос
|
62°37'03.2" ю.ш. 60°20'04.0" з.д. |
Географски обект: Скалист нос в средата на североизточния бряг на зал. Емона, о. Ливингстън. Разположен 3.07 км на запад-северозапад от вр. Резен, 2.12 км на север-североизток от хълм Белозем, 3.58 км североизточно от н. Хесперидес и 6.71 км на изток-североизток от н. Ереби. Вдава се 110 м на юг-югозапад, с няколко групи морски скали разположени 300 до 500 м на северозапад, запад и запад-югозапад от носа. Оформен в резултат на отдръпването на лед. Перуника в края на 20 и началото на 21 век. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: 1994/95, 1995/96, Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 1996, 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на българския писател Алеко Константинов (1863-97), един от основателите на туристическото движение в България, и във връзка със селищата Алеко Константиново в Южна и Алеково в Северна и Североизточна България. Дата на одобрение: 23 февруари 1995.
|
|
Aleksiev Glacier Алексиев ледник BGAQ0880 Ледник
|
64°37'30.0" ю.ш. 60°32'00.0" з.д. |
Географски обект: Ледник с дължина 10.5 км и ширина 3 км на Бряг Норденшолд, Антарктически п в. Спуска се от югоизточните склонове на плато Детройт, оттича се на изток-югоизток и се влива в зал. Десислава на море Уедъл североизточно от лед. Кладоруб. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1978. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на българския художник и писател Райко Алексиев (1893-1944). Дата на одобрение: 27 февруари 2013. |
|
Alepu Rocks скали Алепу BGAQ0576 Скала
|
62°23'04.0" ю.ш. 59°20'37.0" з.д. |
Географски обект: Група морски скали край източния бряг на о. Робърт, заемащи акватория с диаметър 380 м и със средна точка разположена 330 м на север-североизток от н. Кичън и 1.36 км югоизточно от н. Перелик. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, българско от 2009 и 2010. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименувани на крайморската местност Алепу в Югоизточна България. Дата на одобрение: 14 септември 2010. |
|
Alfatar Peninsula полуостров Алфатар BGAQ0353 Полуостров |
62°22'15.0" ю.ш. 59°39'38.0" з.д. |
Географски обект: Полуостров с дължина 4 км по направление североизток-югозапад и ширина 2.8 км, образуващ северозападния край на о. Робърт. Разположен между проток Инглиш и заливите Мичъл, Карлота и Клотиър Харбър. На запад е свързан със скалистия п-в Копърмайн (дължина 1.7 км, ширина 500 м) завършващ на север с н. Форт Уилям, източна страна на северния вход в проток Инглиш. Югозападната му част с площ 381 ха е свободна от лед. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, чилийско от 1971, аржентинско от 1980, българско от 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на град Алфатар в Североизточна България. Дата на одобрение: 12 август 2008. |
|
Altimir Glacier ледник Алтимир BGAQ0465 Ледник
|
64°35'50.0" ю.ш. 63°09'00.0" з.д. |
Географски обект: Ледник с дължина 4.8 км и ширина 5.5 км, спускащ се от северните склонове на хребет Остериет на п-в Паркър, о. Анвер. Разположен източно от лед. Клептуза. Оттича се в северна посока и се влива в зал. Фурние източно от н. Студена. Регион: Архипелаг Палмър. Картографиране: британско от 1980. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на селището Алтимир в Северозападна България. Дата на одобрение: 23 ноември 2009. |
|
Altsek Nunatak нунатак Алцек BGAQ0237 Хълм
|
62°29'41.6" ю.ш. 59°52'43.0" з.д. |
Географски обект: Скалист хълм с височина 170 м, показващ се от ледената шапка на Дряновски възвишения, о. Гринуич. Разположен в лед. Мургаш, 1.96 км североизточно от Йовков нос, 970 м източно от нунатак Котраг, 740 м югоизточно от хълм Лойд, 1.6 км на запад-северозапад от рид Тиле и 2.5 км на север-северозапад от н. Каспичан. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на кан Алцек, чиито българи се заселват в Италия през 7 век, и във връзка със селището Алцек в Североизточна България. Дата на одобрение: 4 ноември 2005.
|
|
Amadok Point нос Амадок BGAQ0263 Нос
|
62°40'52.6" ю.ш. 60°53'25.7" з.д. |
Географски обект: Свободен от лед морски нос на южния бряг на о. Ливингстън, вдаващ се 450 м на югозапад в проток Брансфийлд. Разположен 2.07 км северозападно от н. Елефънт и 1.88 км югоизточно от нунатак Кларк. Свободна от лед прилежаща площ 29 ха. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, испанско от 1991, българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на тракийския владетел Амадок, 415-384 пр.н.е. Дата на одобрение: 4 ноември 2005. |
|
Ami Boué Peak връх Ами Буе BGAQ0560 Връх
|
63°25'01.0" ю.ш. 57°47'23.0" з.д. |
Географски обект: Връх с височина 1101 м от северозападната страна на п-в Тринити. Разположен в северния край на плато Лаклавер 12.56 км на запад-югозапад от вр. Фидасе, 8.43 км северно от нунатак Каниц и 11.14 км североизточно от вр. Дъбник. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско-немско от 1996. Географска карта: [6]. Произход на името: Наименуван на немско-френско-австрийския изследовател на Балканите Ами Буе (1794-1881). Дата на одобрение: 3 юни 2010. |
|
Andreev Nunatak Андреев нунатак BGAQ0803 Връх
|
65°08'36.0" ю.ш. 62°00'53.0" з.д. |
Географски обект: Скалист рид с дължина 2.8 км и височина 600 м в лед. Пънчбоул на Бряг Оскар II, Антарктически п в. Най-високата му точка е разположена 2.8 км източно от вр. Св. Ангеларий в хребет Метличина, 5.4 км югоизточно от прохода Вишна, 4.7 км западно от Чакъров връх в Поибренските възвишения и 6.8 км на север-северозапад от н. Дирало. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1974. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на Валентин Андреев, лекар на българската база Св. Климент Охридски през 2000/01 и командир на базата през последващи летни сезони. Дата на одобрение: 5 юни 2012. |
|
Antim Peak връх Антим BGAQ0337 Връх
|
62°58'53.0" ю.ш. 62°31'10.0" з.д. |
Географски обект: Покрит с лед връх с височина 2080 м в средната част на хребет Имеон, о. Смит. Разположен 2.25 км североизточно от вр. Фостър, 1.3 км североизточно от вр. Евлоги и 5.4 км на юг-югозапад от вр. Пизга. Стръмни и частично свободни от лед югоизточни склонове. Издига се над лед. Чупрене на запад и северозапад, лед. Криводол на североизток и изток, и лед. Пашук на югоизток. Потвърден като отделен връх (а не част от троен връх заедно с вр. Фостър и вр. Евлоги) от екипа на Грег Ландрет, осъществил първото изкачване на вр. Фостър през 1996. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: българско от 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на Екзарх Антим І (1816-88), оглавил възстановената през 1870 автономна българска Екзархия, и във връзка със селищата Екзарх Антимово в Югоизточна, и Антимово в Северозападна и Североизточна България. Дата на одобрение: 15 декември 2006. |
|
Antonov Peak Антонов връх BGAQ0535 Връх
|
63°44'32.0" ю.ш. 58°35'43.0" з.д. |
Географски обект: Връх с височина над 1300 м в северозападния край на Тракийските възвишения на п-в Тринити. Разположен 4.45 км източно от вр. Скайлър, 4.25 км югоизточно от хълм Сириус, 4.9 км западно от вр. Даймлер и 8.23 км северно от вр. Скакавица. Издига се над лед. Западен Ръсел на север и лед. Виктъри на юг. Част от ледодела между проток Брансфийлд и канал Принц Густав. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско-немско от 1996. Географска карта: [6]. Произход на името: Наименуван на българския автомобилен конструктор Румен Антонов, изобретил безстепенна скоростна автоматична кутия. Дата на одобрение: 3 юни 2010. |
|
Aprilov Point Априлов нос BGAQ0281 Нос
|
62°26'52.0" ю.ш. 59°53'45.0" з.д. |
Географски обект: Остър нос на северния бряг на о. Гринуич, вдаващ се 600 м на северозапад в проток Дрейк. Отделя зал. Хасково на запад от зал. Скаптопара на изток. Разположен 6.9 км източно от н. Дъф, 2.1 км източно от н. Милетич, 1.77 км южно от о. Онгли, 5.5 км западно от н. Агуедо и 2.3 км на север-северозапад от вр. Севтополис. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, чилийско от 1971, аржентинско от 1980, българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на българския просветител Васил Априлов (1789-1847), и във връзка със селищата Априлово в Западна, Североизточна и Южна България. Дата на одобрение: 15 декември 2006. |
|
Arapya Glacier ледник Арапя BGAQ0602 Ледник
|
78°11'40.0" ю.ш. 84°54'00.0" з.д. |
Географски обект: Ледник с дължина 11.4 км и ширина 5 км от източната страна на северно-централния дял на хребет Сентинел, разположен южно от лед. Йънг. Спуска се от седл. Дропла на юг между Мъгленишките възвишения и хребет Барнс, получава приток от североизточните склонове на вр. Чапман и се влива в лед. Елън югозападно от вр. Беш. Регион: Планина Елсуърт. Картографиране: американско от 1961 и 1988. Географска карта: [7]. Произход на името: Наименуван на крайморската местност Арапя в Югоизточна България. Дата на одобрение: 14 септември 2010. |
|
Arbanasi Nunatak нунатак Арбанаси BGAQ0192 Хълм
|
62°31'40.0" ю.ш. 60°03'19.5" з.д. |
Географски обект: Скалист хълм с височина 320 м в източната част на Видинските възвишения на п-в Варна, о. Ливингстън. Разположен 850 м на изток-югоизток от вр. Шарп (Острица), 1.93 км западно от Кубратова могила и 2.56 км северозападно от хълм Единбург. Издига се над лед. Дебелт на югозапад. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на селището Арбанаси и Арбанашките манастири Св. Богородица и Св. Никола в Северна България. Дата на одобрение: 11 април 2005.
|
|
Archar Peninsula полуостров Арчар BGAQ0222 Полуостров |
62°27'30.0" ю.ш. 60°00'00.0" з.д. |
Географски обект: Полуостров с дължина 3 км, образуващ северозападния край на о. Гринуич. Разположен между Разложки залив на север и проток Макфарлан на юг. Свободната от лед площ включваща западната половина на полуострова, както и ивицата от северния бряг на о. Гринуич на изток до н. Милетич, е 315 ха. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, чилийско от 1971, аржентинско от 1980, българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на дунавското селище Арчар, наследник на античния римски град Рациария. Дата на одобрение: 4 ноември 2005. |
|
Arda Peak връх Арда BGAQ0109 Връх
|
62°44'27.2" ю.ш. 60°17'32.0" з.д. |
Географски обект: Свободен от лед връх с височина 470 м в югозападните покрайнини на хребет Фрисланд в Тангра планина, о. Ливингстън. Разположен 430 м южно от Габровска могила, 890 м източно от вр. Велека и 2.85 км западно от вр. Ямбол. Издига се над лед. Чарити на северозапад и лед. Търново на югоизток. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на река Арда, град Ардино и селището Арда в Южна България. Дата на одобрение: 17 февруари 2004.
|
|
Aripleri Passage проток Ариплери BGAQ0633 Проток
|
63°38'10.0" ю.ш. 57°35'30.0" з.д. |
Географски обект: Проток с ширина 1.77 км, отделящ о. Игъл в море Уедъл от п-в Ятрус от югоизточната страна на п-в Тринити. Оформен в резултат на разпадането на шелфов ледник Принц Густав през втората половина на 20 век. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско-немско от 1996. Географска карта: [6]. Произход на името: Наименуван на средновековната крепост Ариплери в Югоизточна България. Дата на одобрение: 6 декември 2010. |
|
Aristotle Mountains планина Аристотел BGAQ0818 Планина
|
65°35'00.0" ю.ш. 62°28'00.0" з.д. |
Географски обект: Ветрилообразна система от хребети спускащи се на изток-североизток от купол Мадрид (1650 м) на Бряг Оскар II, Антарктически п в. Простира се 62 км по направление югозапад-североизток и 44 км по направление северозапад-югоизток. Разположена между лед. Крейн на северозапад, зал. Егзаспърейшън (Раздразнение) на североизток и лед. Фласк на юг, и свързана на запад-югозапад с купол Раундъл и плато Брус чрез седловина с височина 1550 м. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1974. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименувана на древногръцкия учен Аристотел, пръв изказал предположението за съществуване на суша в южната полярна област, наречена от него Антарктика. Дата на одобрение: 5 юни 2012. |